За автора и проекта
Георги Николов
и проектът GlagolicaBG
Аз съм Георги Николов — създателят на GlagolicaBG. Тук споделям интереса си към историята на глаголицата, нейното културно значение и различните прочити на символите ѝ.
„Глаголицата е код за знание, традиция и духовност."
Лична метафора · Георги Николов
За нас
Човекът зад GlagolicaBG
Здравейте, аз съм Георги Николов — създателят на GlagolicaBG. От години посвещавам времето и любопитството си на глаголицата. Проектът е продължение на личния ми интерес към историята, писмеността и културната памет.
Историята винаги ме е привличала, а глаголицата за мен е ключ към културната и духовната памет на славянските народи. В работата си търся произхода, развитието и употребата й през вековете — преглеждам извори, ръкописи и артефакти.
Вярвам, че когато пазим и разбираме наследството си, градим по-уверено бъдеще. За мен глаголицата е повече от писменост — тя е жив символ на нашата идентичност.
Началото
Защо създадох GlagolicaBG
Създадох проекта, за да събера интереса си към глаголицата в пространство за учене и изследване. Тук историческите материали срещат образователни инструменти, интерактивни приложения и лични размисли за културната памет.
Изследване
Мисия и посоки на изследване
Търсене на произхода
Търся произхода, развитието и употребата на глаголицата през вековете. Преглеждам ръкописи и артефакти, за да разчета историите, скрити в тези знаци.
Връзката с Кирилицата
Интересува ме как глаголицата е повлияла върху формирането на българската и славянската писмена традиция и какво можем да открием в тази история.
Достъпно Знание
Моята мисия: да правя знанията за глаголицата достъпни и смислени днес — жив символ на нашата идентичност, а не само страница от миналото.
„Вярвам, че когато пазим и разбираме наследството си, градим по-уверено бъдеще. За мен глаголицата е повече от писменост — тя е код за знание, традиция и духовност."
— Георги Николов · личен прочитМоят подход
Две посоки на интерес.
Различни основания за достоверност.
Интересът ми към глаголицата има две посоки: научния поглед към писмеността и езотеричния прочит на символите. Научното изследване работи с проверими сведения, аргументи и хипотези. Духовният прочит представя вярвания, метафори и лични значения. Двете посоки имат място в проекта, с ясно обозначени различия в основанията им.
История, език и документи
Тук разглеждам произхода, развитието и употребата на глаголицата чрез научни публикации, ръкописи и документални източници. Когато има различни научни хипотези, ги представям като предмет на изследване и дискусия.
Източници и научни ресурси ↓Духовни идеи и тълкувания
Тук представям възгледи за сакралния смисъл на знаците, духовността и силата на словото. Те отразяват идеи на автори и традиции и не се представят като научно доказани свойства на азбуката.
Част от личния ми път ↓Моята позиция: мога да намирам вдъхновение в една духовна идея, без да я приемам за доказан факт. Личните ми размисли и метафори са обозначени като мой прочит; твърденията за енергийно, окултно или лечебно действие изискват отделни научни доказателства.
Това разграничение ми позволява да изследвам темата с любопитство и уважение към читателя — с посочени източници за историческите сведения и ясна атрибуция за авторските възгледи.
Част от личния ми път
Четирима вдъхновители,
четири посоки на интереса ми
Наред с интереса ми към историческите източници, тези четири личности насочиха вниманието ми към духовните и символни прочити на глаголицата. Тук разказвам как ме вдъхновяват. Научният прочит се основава на документи и изследвания; представянето на тези автори обяснява личния ми интерес към езотеричните и философските идеи.
Спас Мавров
Неговите идеи ме насочиха към символиката, Тангризма и духовната чистота. В тях откривам повод за размисъл за свободата и нравствения смисъл на знаците. Представям този прочит като духовна интерпретация, отделно от историята на азбуката.
Емил Елмазов
Темите за природата, билките и духовните традиции обогатиха интереса ми към връзките между човека и символите. Те присъстват като част от моя духовен и културен прочит; приписваните лечебни значения не представям като научно доказано действие на глаголицата.
Дамян Попхристов
Неговите идеи разшириха интереса ми към богомилството и духовните традиции. Те ме подтикват да задавам въпроси за културната ни памет. Разграничавам тематичните съпоставяния с глаголицата от историческите връзки, които изискват документална проверка.
Елеазар Хараш
Размислите му за словото и духовния живот ме насочиха към философското значение на езика. Те ми помагат да търся личен смисъл в думите и знаците. Представям ги като духовни възгледи, отделно от научните сведения за писмеността.
Изследвай
Какво създавам и споделям
Учебни модули
Букви, четене и писане на глаголица — знания и упражнения за учене стъпка по стъпка.
Започни да учиш →Глаголически модули
Символика, семантика и творчески приложения — с ясно разграничение на авторските и езотеричните прочити.
Разгледай модулите →История
Произходът и развитието на глаголицата, Кирило-Методиевото дело и писменото наследство.
Разгледай историята →Книги
Книги и материали за глаголицата, нейната история и различните прочити на символите.
Разгледай книгите →Пазителите на духа на наследството
✦ Учителите, които палят искрата ✦ Занаятчиите с вековни умения ✦ Доброволците с тиха всеотдайностИзточници и научни ресурси
Академични източници и отправни точки
При представянето на историята на глаголицата, старобългарската книжнина, ръкописите и Кирило-Методиевото наследство GlagolicaBG се стреми да използва проверими академични и първични източници.
Разграничаваме ясно:
- исторически установените факти;
- научните хипотези;
- авторските интерпретации;
- философските, духовните и езотеричните тълкувания.
За академичната и историческата част на проекта се ориентираме преди всичко към следните институции и научни ресурси:
Кирило-Методиевски научен център при Българската академия на науките
КМНЦ-БАН е специализиран научен център за изследване на Кирило-Методиевото дело, старобългарската култура, език и писменост.
Сред защитените изследвания е дисертацията на Ина Димитрова „Съвременни теории за произхода на глаголицата“ (2019).
Кирило-Методиевска библиография
Кирило-Методиевският научен център подготвя специализирана библиографска база с научна литература по кирилометодиевистика. Според описанието на центъра тя обхваща публикации след 1940 г. и се допълва текущо.
Ресурсът подпомага намирането на по-стари и съвременни академични изследвания.
Cyrillomethodiana — Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Cyrillomethodiana е академичен портал, посветен на Кирило-Методиевото наследство и старобългарската книжнина. Библиографските му ресурси насочват към изследвания на старобългарските паметници, ръкописите и писмената традиция.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Националната библиотека съхранява колекция от славянски и чуждоезични средновековни и по-късни ръкописи. Според официалното описание фондът включва общо около 1700 ръкописа, по-голямата част от които са описани в каталози.
Каталозите, описите и дигитализираните материали дават отправна точка за работа с документалното наследство.
Институт за литература при Българската академия на науките
Институтът издава специализирани научни списания за старобългарската литература и средновековното писмено наследство.
„Старобългарска литература“ е специализирано рецензирано издание за средновековната българска литература и култура.
Scripta & e-Scripta е международно рецензирано списание за интердисциплинарни средновековни изследвания.
Palaeobulgarica / Старобългаристика
Международно рецензирано научно списание на Кирило-Методиевския научен център при БАН, основано през 1977 г. Посветено е на средновековния български език, литература, култура и история и връзките им с други славянски култури.
Петър Илчев — „Старобългарската глаголица като графична система“
Научен труд, посветен специално на глаголицата. В представянето на Софийския университет е подчертан комплексният подход на Петър Илчев към азбуката като самостоятелна графична и семиотична система.
Подходът на проекта
GlagolicaBG не цели да замества академичните институции и оригиналните научни трудове.
Нашата цел е да събираме, систематизираме и обясняваме информацията за глаголицата, като насочваме читателя към първоизточника, автора или академичната институция, когато такъв източник е наличен.
Когато дадено твърдение представлява научна хипотеза или авторска интерпретация, то се представя като такава и не се смесва с исторически установените факти. Този списък е ориентир за научни ресурси. Той не означава институционално одобрение на проекта и не замества конкретна библиографска препратка към всяко историческо твърдение.
По този начин GlagolicaBG се стреми да бъде мост между академичното знание и всеки човек, който иска да опознае глаголицата по-задълбочено.
Връзка с автора
Контакт
За въпроси, предложения и допълнения към източниците можете да се свържете с мен чрез контактната страница на GlagolicaBG.
Контакт →Актуализирано:
Вдъхновението от тези личности не означава безусловно съгласие с всяко тяхно твърдение. За мен стойността им е и във въпросите, които пораждат. В проекта обозначавам кога представям историческо сведение, чужда интерпретация или собствен размисъл.