Представете си, че държите в ръце древен пергаментов лист. Докато разглеждате изписаните с красива кирилица редове, забелязвате под тях бледи, почти призрачни следи от други, по-стари букви – мистериозните, заоблени форми на глаголицата. Това не е фантазия, а реалността на един от най-уникалните български ръкописни паметници –
Боянският палимпсест.
Какво всъщност е палимпсест? Думата идва от гръцки и означава „отново изтрит“. В Средновековието скъпият пергамент често е бил използван повторно – старият текст се изтривал, за да се напише нов. Боянският палимпсест е точно такъв – мълчалив свидетел на два различни свята, събрани върху едни и същи страници.
Слой 1: Глаголическото ехо от XI век
Под видимия кирилски текст се крие по-старият, глаголически слой. Учените го датират към XI век. Той е изписан с кръгла (обла) глаголица, характерна за Охридската книжовна школа. Какво съдържа този скрит текст? Части от Изборно евангелие (Апракос) – книга, която подрежда евангелските четива според богослужебния календар. Това ни показва, че още през XI век в района на днешна София (тогавашен Средец) са се използвали богато украсени и добре изработени глаголически литургични книги, следващи най-добрите традиции на българската книжнина. Езикът е старобългарски (старославянски), давайки ни ценни сведения за неговия вид през онази епоха.
Слой 2: Кирилското слово от XIII век
Няколко века по-късно, вероятно през XIII век, нуждата от богослужебни книги продължава, но вече доминира друга азбука – кирилицата. Вероятно старият глаголически Апракос е бил повреден, непълен или просто е станал труден за четене и разбиране. Вместо да се изхвърли скъпият пергамент, той е бил „рециклиран“. Глаголическият текст е бил изтрит (макар и не съвсем успешно, за наше щастие!) и върху него е изписан нов текст с уставно кирилско писмо. Този нов текст съдържа части от Триода – друга важна богослужебна книга, използвана около Великден. Езикът тук вече е среднобългарски, показващ как българският език се е развил през тези два века.
Защо Боянският палимпсест е толкова важен?
- Пряко свидетелство: Той е едно от най-ясните физически доказателства за прехода и съжителството на двете азбуки – глаголица и кирилица – в българските земи. Показва как кирилицата постепенно измества по-старата глаголица в богослужебната практика.
- Два езика, две епохи: Върху едни и същи листове имаме образци на старобългарския език от XI век и на среднобългарския език от XIII век. Това е безценно за лингвистите, които изучават историята на нашия език.
- Културен контекст: Откриването му през 1845 г. от Виктор Григорович в близост до Боянската църква го свързва с културния живот на средновековен Средец. Той показва, че този регион е бил важен книжовен център.
- Магията на разчитането: Самият факт, че можем да надникнем под видимия текст и да разчетем избледнелите глаголически букви, е вълнуващ. Той ни напомня, че историята често има скрити пластове, чакащи да бъдат открити.
Съдбата на паметника
След откриването си, палимпсестът пътува до Русия, но в крайна сметка е върнат в България. Днес този безценен фрагмент се съхранява в Националния исторически музей в София, където специалисти продължават да го изучават.
Боянският палимпсест е повече от стар ръкопис. Той е капсула на времето, съхранила два различни езика, две различни азбуки и две различни епохи върху един и същ пергамент. Той е мълчалив разказ за приемственост, промяна и непреходната сила на писаното слово в българската история.
