Синайският псалтир е един от най-ценните паметници на старобългарската писменост. Това е ръкописен псалтир, написан на старобългарски език през X-XI век, който е запазен в манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров. Той е изключително важен както за историята на славянската писменост, така и за развитието на средновековния български книжовен език.
Описание на ръкописа
Синайският псалтир съдържа 209 пергаментови листа, написани на кирилица, но с ясно изразени следи от глаголически влияния. Това го прави интересен за изследователите, тъй като показва преходния период между двете писмености – глаголица и кирилица.
Текстът представлява превод на Псалтира – библейска книга, която съдържа 150 псалма, използвани в богослужението. Освен псалмите, ръкописът включва и тълкувания, които го правят още по-ценен от езиково и богословско гледище.
Произход и значение
Ръкописът най-вероятно е създаден в Преславската книжовна школа, един от най-важните центрове на старобългарската писменост през IX-X век. Преславските книжовници работят върху превода на свещени текстове и оформят стила на ранната старобългарска литература.
Синайският псалтир е ценен поради няколко причини:
✅ Езиково свидетелство – Той е важен за изследването на старобългарския език и прехода от глаголица към кирилица.
✅ Литературно богатство – Съдържа уникални тълкувания, които дават допълнителна информация за средновековните християнски възгледи.
✅ Историческа стойност – Свидетелства за разпространението на старобългарската книжнина далеч извън границите на Първото българско царство.
Къде се намира днес?
Както много други ранни славянски ръкописи, Синайският псалтир е открит в манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров. Този манастир е известен със своята богата библиотека, в която се съхраняват множество древни ръкописи, включително такива на гръцки, сирийски и славянски езици.
Днес оригиналът на Синайския псалтир се намира именно в този манастир, но текстът му е добре документиран и изучаван от учени по целия свят.
Заключение
Синайският псалтир е едно от най-старите и най-важните старобългарски съчинения, което свидетелства за високото ниво на книжовната култура в ранносредновековна България. Той е доказателство за влиянието на българската писменост в православния свят и за важната роля, която българските книжовни центрове са играли в оформянето на славянската културна идентичност.
Този ръкопис продължава да бъде източник на вдъхновение за историци, лингвисти и любители на старобългарската култура, като напомня за великото книжовно наследство, което България е оставила на света.
