За нас
Здравейте, аз съм Георги Николов – създателят на този сайт.
Аз съм Георги Николов и от много години посвещавам времето си на изследването и проучването на глаголицата – една от най-древните славянски азбуки, създадена от Константин Кирил – Философ. Историята винаги е била моя страст, а глаголицата е ключов елемент от културното и духовното наследство на славянските народи.
В своята работа се фокусирам върху произхода, развитието и употребата на глаголицата през вековете. Анализирам исторически извори, ръкописи и артефакти, за да разгадая тайните, които тази уникална писменост носи със себе си. Освен това, изследвам връзката ѝ с кирилицата и влиянието ѝ върху формирането на българската и славянската писмена традиция.
Моята мисия е да популяризирам знанията за глаголицата и да покажа значението ѝ не само като исторически феномен, но и като жив символ на културната ни идентичност. Споделям откритията си чрез публикации, като се стремя да направя тази тема достъпна и интересна за по-широка аудитория.
Вярвам, че опазването и разбирането на историческото ни наследство е ключово за нашето самосъзнание и бъдеще. Глаголицата е повече от писменост – тя е код за знание, традиция и духовност, който продължавам да изучавам с неотслабващо любопитство и отдаденост.
Хората, който ме вдъхновиха
Винаги съм бил завладян от въпросите за произхода на нашата българска история. Откъде идваме? Каква е нашата мисия? Какво стои зад символите и духовността, които ни свързват с предците ни? Тези въпроси ме водиха години наред и ме вдъхновиха да създам това пространство – място за откриване, споделяне и запазване на мъдростта на нашия народ.Отговорите на моите търсения намерих чрез трудовете и прозренията на вдъхновяващи българи – Спас Мавров, Емил Елмазов, Дамян Попхристов и Елеазар Хараш. Всеки от тях внесе уникален поглед върху дълбоките корени на нашата история, духовност и културна идентичност.Този сайт е моят опит да събера и представя знанието, което съм открил, и да вдъхновя и вас да се впуснете в едно необикновено пътешествие към нашето наследство и дух.
Хората, които пазят духа на културното наследство
Всяка нация черпи сила и вдъхновение от своето културно наследство. Зад запазването на тези безценни съкровища стоят изключителни хора – пазители на миналото, които влагат сърце, знания и талант, за да съхранят и предадат на бъдещите поколения духа на традициите.
Тези личности не са просто изследователи или историци. Те са мостове между миналото и настоящето. Сред тях са археолози, които разкриват тайните на древни цивилизации, художници, които претворяват традиционни форми в съвременно изкуство, и писатели, които съживяват историите на отдавна забравени герои. Те са хора, които разбират, че културното наследство не е просто паметник или артефакт, а жив израз на идентичността ни.
Особено място заемат и преподавателите, които вдъхновяват младите да се вълнуват от историята, и занаятчиите, които поддържат вековни традиции живи чрез ръцете си. Нека не забравяме и хората, които работят зад кулисите – реставратори, куратори и доброволци, чиято работа често остава невидима, но е незаменима за съхранението на културното наследство.
Имената на тези хора са техният отпечатък върху времето. Те са двигателят на събития, изложби и проекти, които не само запазват историята, но и вдъхновяват нови поколения да се гордеят със своите корени.
Благодарение на тези изключителни личности, ние имаме възможността да се докоснем до богатството на миналото. Те са пазителите на нашата идентичност и носителите на посланието, че културата е вечна, стига да има кой да я обича, уважава и споделя.
Глаголицата – огледало на духовната чистота на българския народ
Глаголицата не е просто писменост; тя е отражение на дълбоките духовни принципи, залегнали в сърцевината на българската култура. Тази древна азбука, създадена от св. Константин-Кирил Философ, се ражда от стремежа да се даде на славянските народи не само инструмент за изразяване, но и кодекс на духовно и културно единство.
Принципите на Тангризма – същност на българската душа
В лекция на Спас Мавров, изтъкнат изследовател на Тангризма, става ясно, че българите са единственият народ в света, който никога не е поробвал друг. Този принцип е заложен в древното учение на Тангризма, което ни учи:
„Душа – душа да не поробва“
„Дух – духа да не подвежда“
Това вярване не е просто философия; то е начин на живот, който съчетава уважение към свободата на всяко същество и стремеж към хармония между човека и природата.
Глаголицата като отражение на този принцип
Глаголицата, създадена с цел да донесе просветление и духовност сред славянските народи, е не само средство за писане, но и израз на тези идеали.
Всяка буква в глаголицата е свещен символ, носещ значение, което насочва към мъдрост, знание и хармония.
Самата ѝ структура е замислена като система, която служи за просвещение, а не за потисничество.
Св. Кирил създава тази азбука като дар за славянските народи – не за да доминира, а за да обединява, не за да налага, а за да вдъхновява.
Душа и дух в буквите на глаголицата
Произнасянето на буквите в глаголицата, подобно на принципите на Тангризма, не е обикновено действие. То е форма на медитация, молитва, връзка с нещо по-висше. Според изследователи, вибрацията на тези звуци може да отключва скрити сили в човешката душа и да носи вътрешно просветление.
Глаголицата ни напомня, че писмеността не е само средство за комуникация. Тя е израз на духа на народа, който я създава, и на принципите, които той изповядва.
Заключение
Когато се докоснем до глаголицата, ние усещаме пулса на една древна култура, изградена върху принципите на свобода, уважение и духовност. Тази азбука не е просто наследство – тя е жива връзка с корените ни и с мъдростта, която българите носят в себе си от векове.
Глаголицата, заедно с учението на Тангризма, е доказателство, че българската душа е създадена да обединява, а не да разделя, да вдъхновява, а не да подчинява. Тя ни учи, че истинската сила е в знанието, хармонията и духовната свобода.
Глаголицата – мост между древната мъдрост и съвременния свят
Глаголицата е не просто писменост, тя е кодекс на знание и вдъхновение, който продължава да удивлява поколенията. Един от онези, които разпалиха интереса към тази уникална азбука, е покойният билкар и лечител Емил Елмазов. Той не само възроди традицията на билкарството, но и отвори врата към древното знание, което се крие в глаголическите текстове.
Тайните на Богомилските рецепти
Емил Елмазов разказваше с необикновена страст за Богомилските рецепти, които са били предавани през вековете и записани на глаголица. Тези рецепти не са обикновени предписания – те носят в себе си дълбока връзка между природата, човека и духовността. Всяка дума, написана с глаголическите символи, е не само информация, но и вибрация, която лекува душата и тялото.
Богомилите, известни със своето учение за хармония и чистота, са вярвали, че езикът и писмеността притежават сила, която може да влияе на човешкото здраве. Глаголицата, със своите уникални символи и структура, е била използвана не само за молитви, но и за създаване на лечебни текстове, в които всяка буква е част от лечебния процес.
Глаголицата като ключ към древната медицина
Глаголицата не е обикновен инструмент за записване – тя е система за кодиране на знания, които съчетават духовното и физическото здраве. Според Емил Елмазов, когато тези рецепти се четат или изписват, те активират енергийни потоци, които въздействат на тялото по начини, които съвременната наука все още не може да обясни.
Символите като израз на природата: Формите на буквите отразяват природни елементи – потоци, листа, слънчеви лъчи.
Вибрацията на думите: Произнасянето на текстове, написани на глаголица, се възприема като вид мантра или молитва, която носи лечебна енергия.
Връзката между глаголицата и природата
Богомилските рецепти, описани на глаголица, не са само лечебни средства. Те са израз на философията, че човекът и природата са неразделна част от едно цяло. Глаголицата, като писменост, излъчва това послание във всяка своя буква.
Емил Елмазов вдъхновяваше със своите думи, защото показваше как древните знания, запазени в глаголическите текстове, могат да бъдат ключ към по-добро разбиране на здравето и хармонията в съвременния свят.
Заключение
Глаголицата не е просто наследство – тя е живо знание, което продължава да разкрива своите тайни. Тя е доказателство за мъдростта на нашите предци и за тяхната вяра в силата на думите, символите и природата.
Днес, когато се докосваме до глаголицата, ние не само изследваме миналото, но и откриваме вдъхновение за настоящето – да търсим хармония, знание и сила в простите, но дълбоки принципи, които тя носи.
Глаголицата и Богомилите – ключът към духовната свобода
Глаголицата е не просто азбука; тя е огледало на духовността и свободата, което е било в основата на едно от най-забележителните учения в нашата история – Богомилството. Моят интерес към тази тема се превърна в истински огън, когато открих трудовете на професор Дамян Попхристов. Неговите задълбочени обяснения за Богомилите и техните идеали разкриха неподозирани връзки между тази древна писменост и философията на един свят, изграден върху Свобода, Равенство и Братство – но само по Божия воля.
Богомилите и техният духовен кодекс
Богомилите, едни от най-влиятелните духовни движения в средновековна Европа, възприемат глаголицата като нещо повече от инструмент за писане. За тях тя е била свещен код, който е пренасял не само думи, но и послания, изпълнени със смисъл и духовна сила.
Техните текстове, записани на глаголица, отразяват философията на чистота, вътрешна свобода и равенство пред Бога. Те вярвали, че:
Свободата не е просто право, а състояние на духа, постигнато чрез хармония с Божията воля.
Равенството е основополагащ принцип, но не в материален, а в духовен смисъл – всички души са равни пред Създателя.
Братството е основата на едно общество, водено от любов, съпричастност и разбирателство.
Глаголицата като носител на тези идеали
Глаголицата, със своите уникални и мистични форми, е перфектният символ на тези идеи.
Всяка буква е израз на духовен принцип. Текстовете, написани на глаголица, не са само литературни произведения, а духовни инструменти, които вдъхновяват и възпитават.
В Богомилските текстове, глаголицата е използвана за разпространяване на идеята, че истинската свобода е възможна само когато се следва Божията воля.
Духовното послание зад символите
Професор Попхристов подчертава, че Богомилите използвали глаголицата, защото тя не просто записва думи, а изразява идеи. Те вярвали, че формите и вибрацията на буквите могат да бъдат посредник между човека и божественото.
Произнасянето и писането на глаголическите текстове било възприемано като форма на молитва, която укрепва духа и отваря пътя към истинската духовна свобода.
Глаголицата днес – огън, който гори вечно
Глаголицата не е само древен артефакт. Тя е жива връзка с мъдростта на нашите предци. Тя ни напомня за Богомилските идеали, които и днес вдъхновяват със своята чистота и дълбочина.
Когато погледнем към тази азбука, ние виждаме не само символи, а пламък, който продължава да гори – пламъкът на свободата, равенството и братството, които Богомилите са разпространявали из цяла Европа. Тази искра, която е започнала с глаголицата, продължава да свети и днес, носейки послание, което е също толкова актуално, колкото и преди хиляда години.
Последният вдъхновител в моето духовно пътешествие е Елеазар Хараш – човек, чието учение превърна огъня в сърцето ми в светлина. Той не просто говори за истини, а ги живее, превръщайки всяка дума в мост между световете. Неговото учение, основано на три вечни принципа – Любов, Мъдрост и Истина, разкрива дълбоката, мистична същност на Словото, буквите и езика.
Силата на Словото: Вдъхновение от Елеазар Хараш
Словото – тази невидима, но мощна сила, която оформя светове и прониква в сърцата на хората. Елеазар Хараш, един от най-вдъхновяващите съвременни духовни учители, разкрива дълбоката мистична природа на Словото. Според неговото учение, то не е просто средство за комуникация, а енергия, която твори, лекува и променя съзнанието.
Словото като живо присъствие
Елеазар Хараш обяснява, че Словото е повече от звуци и букви. То е живо присъствие, проникнато от духа на Истината. Всяка дума, казана със сърце и чистота, съдържа сила, която може да докосне невидимите пространства на душата. „Словото е духовна светлина. То създава вътрешни пътища, по които човек върви към себе си и към Бога“, казва той.
Словото като лечебна сила
Хараш ни учи, че думите, изречени с любов и мъдрост, носят лечебна енергия. Те могат да преобразят тъгата в радост, страха в мир и невежеството в прозрение. Според него, когато произнасяме думи с осъзнатост, ние се свързваме с невидимите закони на Вселената. „Всяка дума е код, който отключва духовни светове. Когато говориш с чистота, ти лекуваш себе си и другите“, споделя той.
Словото като път към Бог
В лекциите си Хараш често казва, че истинската цел на Словото е да води към Бога. Произнасянето на свещени думи или молитви е акт на свързване с Божественото. Но това изисква съзнание и любов – не механично произнасяне, а вътрешно преживяване. „Словото не търпи празнота. В него трябва да вложиш себе си, своя дух, защото само тогава то става част от Вечността“, казва Хараш.
Словото като инструмент за трансформация
Хараш учи, че когато човек осъзнае силата на своето слово, той може да преобрази както себе си, така и света около него. Словото е огледало на душата. Ако говорим с истина, състрадание и мъдрост, ние засилваме светлината в себе си и я разпространяваме на другите. „Думите могат да те освободят, ако ги употребяваш с чисто сърце. Но те могат и да те оковат, ако ги изричаш с омраза или невежество. Бъди съзнателен в думите си, защото те са твоята съдба.“
Заключение: Чистотата на Словото
Елеазар Хараш ни напомня, че Словото е свещен инструмент, който трябва да използваме с дълбоко уважение и осъзнатост. То е мост между човека и вечността, между сърцето и Духа. Всеки от нас носи отговорност за своето слово, защото чрез него не само изразяваме себе си, но и творим света, в който живеем. Позволете на Словото да бъде ваш водач – светлината, която осветява вашия път. Говорете с любов, слушайте с мъдрост и създавайте с Истина. Защото, както казва Елеазар Хараш, „Словото е най-дълбоката молитва на душата“.
Слогана на сайта е
ЗАПОЧНИ-НАУЧИ-ПРИЛОЖИ И РАЗПРОСТРАНИ
