"Какво крият първите славянски букви? Поглед отблизо към глаголическите ръкописи и палимпсести"

Пътешествие из най-ранните свидетелства за езика, вярата и културата на предците ни

Приблизителна Хронологична Последователност (по дата на създаване на глаголическия текст):

  1. Киевски листове (Folia Kioviensia)

    • Тип: Фрагмент от Мисал (превод от латински).

    • Датировка: X век (някои учени предполагат дори края на IX век). Считат се за най-архаичния паметник.

    • Характер: Уникален със западнославянските си черти.

  2. Зографско четвероевангелие (Codex Zographensis)

    • Тип: Четвероевангелие + Синаксар.

    • Датировка: Края на X / Начало на XI век.

    • Характер: Ключов кодекс на Охридската школа.

  3. Мариинско четвероевангелие (Codex Marianus)

    • Тип: Непълно Четвероевангелие + Синаксар.

    • Датировка: Края на X / Начало на XI век. Счита се за езиково много архаично.

    • Характер: Изключително калиграфски, съдържа миниатюра.

  4. Асеманиево евангелие (Codex Assemanius)

    • Тип: Изборно евангелие (Апракос).

    • Датировка: Края на X / XI век.

    • Характер: Най-богато украсеният от ранните глаголически кодекси.

  5. Синайски евхологий (Euchologium Sinaiticum)

    • Тип: Евхологий/Требник (служебник).

    • Датировка: XI век (вероятно първата половина).

    • Характер: Най-старият славянски служебник, архаичен език.

  6. Синайски псалтир (Psalterium Sinaiticum)

    • Тип: Псалтир + Библейски песни и Последование.

    • Датировка: XI век.

    • Характер: Най-старият славянски псалтир, архаичен език.

  7. Синайски мисал (Missale Sinaiticum)

    • Тип: Фрагмент от Мисал (Литургия).

    • Датировка: XI век.

    • Характер: Фрагмент, вероятно свързан с Евхология, най-ранни части от Литургия.

  8. Ръкопис на Паренесиса на св. Ефрем Сирин (Рилски и Зографски листове)

    • Тип: Сборник с поучения (Паренесис).

    • Датировка: XI век.

    • Характер: Запазен като отделни Рилски листове и като долно писмо в Зографските листове (палимпсест).

  9. Клоцов сборник (Codex Clozianus)

    • Тип: Сборник с проповеди (омилии).

    • Датировка: XI век.

    • Характер: Фрагментарен, с интересни езикови черти (възможни западнославянски/хърватски влияния).

  10. Боянски палимпсест (долно писмо)

    • Тип: Палимпсест – долно писмо: Изборно евангелие (Апракос).

    • Датировка (на долното писмо): XI век.

    • Характер: Класически пример за замяна на глаголица с кирилица (горното писмо е от XIII в.).

  11. Палимпсест на Лънт / Ленинградски палимпсест (долно писмо)

    • Тип: Палимпсест – долно писмо: Октоих (Осмогласник).

    • Датировка (на долното писмо): XI / Начало на XII век.

    • Характер: Най-старият известен славянски Октоих.

  12. Михановичеви фрагменти (Fragmenta Mihanovićiana) (долно писмо)

    • Тип: Палимпсест – долно писмо: Литургични текстове.

    • Датировка (на долното писмо): XI-XII век.

    • Характер: Важен за хърватската традиция; горното писмо е латинско.

  13. Виенски глаголически фрагменти (Fragmenta Vindobonensia Glagolitica) (долно писмо)

    • Тип: Палимпсест – долно писмо: Литургични текстове.

    • Датировка (на долното писмо): XI-XII век.

    • Характер: Подобен на Михановичевите; горното писмо е латинско.

  14. Башчанска плоча (Bašćanska ploča)

    • Тип: Епиграфски паметник (надпис върху камък).

    • Датировка: ~1100 г. (Начало на XII век).

    • Характер: Уникален каменен надпис, преходна глаголица, смесица от църковнославянски и народен хърватски език.

Киевските Листове: Най-Древният Глаголически Паметник?

Въведение: Идентификация и Значение

Киевските листове (международно означение: Folia Kioviensia) са малък фрагмент, съдържащ само седем пергаментни листа, но с огромно значение за славистиката. Те са изписани с кръгла (обла) глаголица и съдържат част от превод на латинска меса (литургия). Поради своите изключително архаични езикови и палеографски черти, Киевските листове се смятат от мнозина за най-стария запазен глаголически и изобщо славянски ръкопис. Датировката им е обект на дискусии, но най-често се отнасят към X век, като някои изследователи дори ги поставят във втората половина на IX век, което би ги доближило максимално до времето на Кирило-Методиевата мисия. Произходът им също е спорен, но най-разпространената теория ги свързва с Великоморавия и дейността на св. св. Кирил и Методий и техните ученици там, отразявайки западнославянски (моравски) езикови черти. Те са уникално свидетелство за най-ранните опити за създаване на славянска литургична книжнина, при това с възможна връзка със западната литургична традиция. Днес се съхраняват в библиотеката на Украинската академия на науките в Киев, откъдето идва и името им.

Кодикология: Физическите Характеристики на Фрагмента

  1. Материал: Изписани са върху пергамент, който е сравнително дебел и добре запазен предвид възрастта си.

  2. Размери и Формат: Листовете са с малък формат, приблизително 14.5 x 10.5 cm. Запазени са само 7 листа. Текстът е разположен в една колона. Не е напълно ясно каква е била оригиналната структура на тетрадите, тъй като е запазен само малък фрагмент.

  3. Състояние и Комплектност: Както подсказва името, това е само малък фрагмент от по-голям ръкопис, вероятно цяла служебна книга (мисал). Запазените листове са относително добре съхранени.

  4. Писач (Книжовник): Смята се, че текстът е дело на един книжовник, чийто почерк е ясен, макар и не толкова калиграфски като в някои други паметници.

  5. Подвързия: Листовете са били открити вмъкнати в друга, по-късна ръкописна книга. Сега се съхраняват отделно.

Палеография: Древността на Писмото

  1. Тип писмо: Използвана е кръгла (обла) глаголица, но с някои много архаични черти, които се смятат за по-близки до най-ранния вид на азбуката, създаден от св. Кирил. Почеркът е ъгловат на места, но основно следва кръглия модел.

  2. Форми на буквите: Някои букви имат специфични, архаични форми, които се различават леко от тези в по-късните паметници като Зографското или Асеманиевото евангелие. Например, формата на буквата „Живете“ (Ⰶ) е по-особена. Тези архаизми са един от основните аргументи за ранната датировка на паметника.

  3. Лигатури и Съкращения: Съкращенията са малко на брой и се ограничават предимно до най-основните nomina sacra. Лигатури практически липсват. Това също се смята за белег на архаичност.

  4. Пунктуация: Използва се елементарна пунктуация, най-вече точка.

  5. Особеност: Диакритични знаци?: Някои изследователи откриват възможни следи от диакритични знаци, което би могло да е свързано с опит за по-точно предаване на звукове или с влияние от латинския оригинал, но това е спорно.

Съдържание и Език:

  • Текст: Запазените листове съдържат фрагменти от превод на латински мисал (книга с текстовете за католическата меса). Включва части от молитви, четения (вероятно от Посланието на ап. Павел до Римляни) и други литургични елементи. Това е изключително важно, тъй като повечето други ранни славянски ръкописи съдържат преводи от гръцки текстове на източната (православна) литургия. Преводът от латински сочи към западен контекст – най-вероятно Великоморавия, където е имало съжителство и взаимодействие между източната и западната мисия и литургични традиции.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски), но с ясно изразени западнославянски (моравизми или бохемизми) черти. Това са фонетични и лексикални особености, които не са типични за южнославянските паметници от България/Македония. Например:

    • Замяна на жд със з (напр., звѣзда вместо звѣжда).

    • Замяна на шт със ц (напр., просѧце вместо просѧще).

    • Специфична лексика, отразяваща превода от латински или местни западнославянски думи.

    • Тези езикови особености са основният аргумент за локализиране на произхода на ръкописа във Великоморавия и за свързването му директно с Кирило-Методиевата мисия.

Украса и Илюминация:

Киевските листове са напълно лишени от украса. Няма заставки, орнаментирани инициали или миниатюри. Единственият декоративен елемент са някои уголемени начални букви, понякога леко оцветени с червено, но без художествена претенция. Тази липса на украса също може да се тълкува като белег на голяма древност и/или функционален, „работен“ характер на ръкописа.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Листовете са открити през 1874 г. от руския археограф Измаил Срезневски в Киев. Те са били подвързани заедно с други, по-късни ръкописи. Срезневски веднага разпознава тяхната древност и значение.

  • Публикации: Още Срезневски публикува първите сведения. Паметникът е издаван и изследван многократно от водещи слависти (В. Ягич, Н. ван Вейк, Й. Вашица и др.) поради уникалните си езикови и палеографски черти.

  • Съхранение: От откриването си до днес листовете се съхраняват в Киев, понастоящем в Института за ръкописи към Националната библиотека на Украйна „В. И. Вернадски“ (част от комплекса на Украинската академия на науките).

Заключение:

Въпреки малкия си размер, Киевските листове са паметник с несравнимо значение. Като вероятен най-стар запазен славянски текст, те ни пренасят възможно най-близо до епохата на създаването на славянската писменост. Техните архаични глаголически форми и западнославянски езикови черти ги свързват директно с Великоморавската мисия на св. св. Кирил и Методий. Съдържанието им – превод от латинска меса – е уникално и разкрива сложността на културните и религиозни взаимодействия в Централна Европа през IX-X век. Киевските листове са фундаментален извор за разбирането на самите корени на славянската писменост и литература.

Допълнителни Ресурси:

  • Дигитални изображения и информация за Киевските листове могат да бъдат намерени на сайта на Националната библиотека на Украйна и в различни славистични онлайн ресурси.

Зографското Четвероевангелие: Свидетелство за Вяра и Писменост

Въведение: Идентификация и Значение

 

Зографското четвероевангелие (международно означение: Codex Zographensis) е един от най-старите и най-значими запазени глаголически ръкописи. Представлява почти пълен препис на четирите евангелия (тетраевангелие) и се датира към края на X или началото на XI век. Създаден е с кръгла (обла) глаголица върху пергамент. За негов произход най-често се сочи Охридската книжовна школа или поне югозападния български регион (днешна Северна Македония), което го прави ключов паметник за изучаване на ранната славянска писменост, старославянския език (с характерни черти на българската редакция) и книжовната традиция на Първото българско царство. Днес ръкописът се съхранява в Руската национална библиотека в Санкт Петербург под сигнатура Глаг. 1.

 

Кодикология: Ръкописът като Физически Обект

 

  1. Материал: Изписан е върху пергамент – специално обработена животинска кожа (вероятно телешка или агнешка), която е била основният материал за писане в средновековна Европа преди навлизането на хартията. Качеството на пергамента е добро, макар и с видими следи от времето.

  2. Размери и Формат: Ръкописът е със значителни размери, приблизително 30 x 23 cm. Съдържа 304 пергаментни листа. Текстът е организиран в тетради (кватерниони) – стандартна практика, при която листовете се групират (обикновено по 8, т.е. 4 сгънати двойни листа), преди да бъдат изписани и подвързани. Текстът е разположен в две колони на страница, което е характерно за много ранни библейски ръкописи.

  3. Състояние и Комплектност: Макар и един от най-добре запазените, ръкописът не е напълно цял – липсват части, най-вече в началото (част от Евангелието от Матей) и в края. Някои листове са повредени от влага или употреба.

  4. Подвързия: Настоящата подвързия не е оригиналната от X-XI век, а е по-късна, вероятно от времето, когато ръкописът е бил в библиотеката на Зографския манастир.

Палеография: Изкуството на Писмото

 

  1. Тип писмо: Основният текст е изписан с класическа кръгла (обла) глаголица. Това е по-ранният, тържествен и калиграфски вариант на азбуката, създаден от св. Кирил. Буквите са изящни, с плавни извивки и сложна структура.

  2. Брой пишещи (Книжовници): Въпреки че има леки вариации в почерка, повечето изследователи смятат, че основната част от текста е дело на един основен книжовник (писец), може би с участието на помощници или в различни етапи от работата му. Вариациите могат да се дължат и на естественото развитие на почерка или на различни условия на писане.

  3. Форми на буквите: Писмата са изписани сравнително едро и ясно. Характерни са типичните за кръглата глаголица форми – например триъгълното „Азъ“ (Ⰰ), сложната форма на „Ят“ (Ⱑ), специфичните начертания на еровете (Ⱏ, Ⱐ) и носовките (Ⱔ, Ⱗ). Наблюдават се и някои архаични или редки буквени варианти.

  4. Лигатури и Съкращения: Както е обичайно за средновековните ръкописи, особено библейските, се използват съкращения (абревиатури). Най-често това са nomina sacra (свещени имена – Бог, Господ, Исус, Христос, Дух), изписани със съкратени форми и надреден знак (титла). Използват се и стандартни съкращения на често срещани думи. Лигатурите (сливане на две или повече букви в един знак) са по-рядко срещани в сравнение с по-късни периоди или с кирилицата.

  5. Пунктуация и Диакритични знаци: Пунктуационната система е сравнително проста. Основно се използва точка (поставена на различни височини – на реда, по средата или горе), която служи за отделяне на смислови части (паузи, край на изречение). Понякога се срещат и други знаци. Диакритични знаци (като ударения или придихания, познати от гръцкия) не се използват системно в основния текст.

Съдържание и Език:

 

  • Текст: Основното съдържание е Четвероевангелието – пълните текстове на евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан, следващи каноничния ред.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски), но с ясно изразени черти, характерни за българската (източна) редакция и по-специално за лексиката и някои фонетични особености на говора от югозападния регион (Охридско). Това го прави изключително ценен извор за изучаване на най-ранния етап от развитието на славянския литературен език.

  • Допълнения: В края на основния текст (след Евангелието от Йоан) е добавен Синаксар (или Месецослов/Менологий) – църковен календар, който указва кои евангелски текстове да се четат през съответните дни от годината и съдържа списък на празниците на светци.

Украса и Илюминация:

 

Украсата на Зографското евангелие е сравнително скромна, особено в сравнение с по-късни луксозни византийски или славянски ръкописи. Тя следва традициите на ранната балканска и византийска книжна украса:

  • Заставки (Преградки): В началото на всяко евангелие има орнаментални заставки – декоративни ленти или правоъгълници, изпълнени с геометрични или растителни мотиви (плетеници, палмети). Те са изпълнени предимно с червено и понякога други цветове.

  • Инициали (Буквици): Началните букви на евангелията и на по-важни пасажи са инициали – уголемени и украсени букви. Те също са предимно с геометрични и растителни мотиви, понякога зооморфни (животински) елементи, изпълнени в балкански стил.

  • Миниатюри: В ръкописа липсват големи фигурални миниатюри (изображения на евангелистите или библейски сцени), което е разлика спрямо много други представителни евангелия от този период.

Историческа Съдба и Допълнителни Елементи:

 

  • Откриване: Ръкописът е открит през 1843 г. в библиотеката на българския Зографски манастир на Света гора (Атон) от известния учен Антун Миханович (според други източници е намерен от В. И. Григорович или е станал известен чрез П. Шафарик). Оттам идва и името му „Зографско“.

  • Пренасяне в Русия: През 1860 г. монасите от Зограф подаряват евангелието на руския император Александър II, след което то постъпва в Публичната библиотека в Санкт Петербург.

  • Палимпсестови листове: При по-късно подвързване (вероятно XIII-XIV в.) в ръкописа са вмъкнати няколко листа от друг, по-стар глаголически ръкопис (палимпсест), съдържащ части от Паренесиса на св. Ефрем Сирин. Това са т.нар. „Зографски листове“ или „Зографски палимпсест“.

  • Късни бележки: По полетата на ръкописа има и по-късни бележки (приписки), включително такива на кирилица и гръцки. Една от най-известните е късна бележка (от XIII-XIV в.), която споменава разрешението на папа Инокентий IV хърватите да използват глаголицата в богослужението си. Тази бележка е важен исторически източник сама по себе си.

Заключение:

 

Зографското четвероевангелие е безценен паметник на славянската писменост и култура. Неговата кодикологична структура и палеографски характеристики ни дават пряк поглед към книжовното изкуство от епохата на Първото българско царство. Ясната и красива кръгла глаголица, езикът, съдържанието и дори скромната украса го превръщат в основен извор за изучаване на глаголицата, старославянския език и ранната история на славянските литератури. То е мълчалив, но красноречив свидетел на духовните и културни стремежи на нашите предци.

 

Допълнителни Ресурси:

  • Заинтересованите читатели могат да намерят дигитално факсимиле на ръкописа на сайта на Руската национална библиотека и други онлайн ресурси, посветени на славянските ръкописи.

 
 

Мариинското Четвероевангелие: Бисер на Глаголическата Книжнина

Въведение: Идентификация и Значение

 

Мариинското четвероевангелие (международно означение: Codex Marianus) е друг фундаментален паметник на ранната славянска писменост, изписан с кръгла (обла) глаголица върху пергамент. Датира се, подобно на Зографското евангелие, към края на X или по-често към началото на XI век. Ръкописът е непълен препис на четирите евангелия. Произходът му се свързва също с югозападните български земи (днешния македонски регион), вероятно малко по на юг или запад от предполагаемия център на Зографското евангелие, но определено в рамките на силната книжовна традиция, повлияна от Охридската школа. Езикът му е старославянски (старобългарски) и се счита за един от най-архаичните и важни извори за изучаването му. Уникалното за него е, че днес е разделен – по-голямата част (171 листа) се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (фонд 1700, № 6), а два листа са в Австрийската национална библиотека във Виена (Cod. Slav. 146). Името си носи от манастирския скит „Света Богородица“ на Атон, където е открит.

 

Кодикология: Физическата Същност на Ръкописа

 

  1. Материал: Изработен е от пергамент с добро качество, макар и на места по-тънък или с леки дефекти.

  2. Размери и Формат: Мариинското евангелие е с по-малък формат от Зографското, размерите му са приблизително 23 x 17 cm. Текстът е разположен в една колона на страница, което е разлика спрямо двуколонния формат на Зографското и е по-често срещано при ръкописи с по-малък размер. Запазени са общо 173 листа (171 в Москва и 2 във Виена). Предполага се, че оригиналните тетради са били кватерниони (по 8 листа).

  3. Състояние и Комплектност: Ръкописът е значително непълен. Липсва почти цялото Евангелие от Матей (запазени са само последните глави), както и краят на Евангелието от Йоан. Отделни листове са повредени или силно износени.

  4. Писач (Книжовник): Общоприето е мнението, че ръкописът е дело на един основен книжовник, чийто почерк е много калиграфски, ясен и равномерен.

  5. Подвързия: Както и при Зографското, съвременните подвързии (в Москва и Виена) не са оригиналните.

Палеография: Характеристики на Писмото

 

  1. Тип писмо: Използвана е класическа кръгла (обла) глаголица. Почеркът се отличава с изключителна правилност, изящност и калиграфски характер. Буквите са ясно оформени, сравнително едри и подравнени, което прави четенето лесно. Счита се за един от най-красивите образци на кръгла глаголица.

  2. Форми на буквите: Буквите следват класическите начертания на кръглата глаголица, познати и от Зографското евангелие. Последователността и еднородността на формите са забележителни.

  3. Лигатури и Съкращения: Системата на съкращения е стандартната за ранните славянски ръкописи – nomina sacra с титли и съкращения на често употребявани думи. Лигатури почти липсват, което е типично за официалното, калиграфско глаголическо писмо от този период.

  4. Пунктуация: Използва се основно точка, поставена на различни височини, за отделяне на изречения и смислови части. Системата е елементарна.

Съдържание и Език:

 

  • Текст: Съдържа части от Четвероевангелието – края на Матей, пълните Марко и Лука, и по-голямата част от Йоан. Включен е и Синаксар (Месецослов), подобно на Зографското евангелие, указващ евангелските четения за празниците през годината.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски). Мариинското евангелие е изключително важно за лингвистиката, тъй като се счита, че отразява едни от най-архаичните черти на този език, дори по-архаични в някои аспекти от Зографското. Например, то по-последователно пази разликата между носовите гласни, има специфични лексикални архаизми и др. Това го прави първостепенен източник за възстановяване на най-ранния стадий на славянския книжовен език.

Украса и Илюминация:

 

Украсата на Мариинското евангелие, макар и не пищна, е по-богата от тази на Зографското и включва важен елемент:

  • Заставки (Преградки): В началото на запазените евангелия (Марко, Лука, Йоан) има орнаментални заставки в балкански стил, изпълнени с плетенични, геометрични и растителни мотиви, основно в червено и понякога жълто.

  • Инициали (Буквици): Началните букви са уголемени и украсени с подобни мотиви. Някои инициали са по-сложни и включват стилизирани зооморфни елементи.

  • Миниатюри: Най-отличителната черта на украсата е запазената миниатюра на евангелист Марк (в началото на неговото евангелие). Това е една от малкото запазени глаголически миниатюри от този ранен период. Изображението е сравнително опростено, в т.нар. „балкански провинциален“ стил, но е изключително ценно свидетелство за ранното славянско илюстративно изкуство. Вероятно е имало миниатюри и на другите евангелисти, които обаче са изгубени заедно с липсващите листове.

Историческа Съдба:

 

  • Откриване: Ръкописът е открит от руския славист Виктор Григорович по време на неговата експедиция на Балканите през 1844-1845 г. Той го намира в скита „Света Богородица“ на Света гора (Атон), който по това време е бил метох на сръбския манастир Хилендар, но с преобладаващо българско монашеско население.

  • Разделяне: Григорович взема ръкописа със себе си. Обстоятелствата около разделянето му не са напълно изяснени, но основната част попада в Румянцевския музей в Москва (днес Руска държавна библиотека). Двата листа във Виена вероятно са отделени от Григорович (подарени или продадени) и по-късно са придобити от Австрийската национална библиотека.

  • Научен интерес: Още от публикуването му от Ватрослав Ягич през 1883 г. (Codex Marianus Glagoliticus), ръкописът е обект на интензивен научен интерес поради своята архаичност и палеографски качества.

Заключение:

 

Мариинското четвероевангелие стои редом със Зографското като един от стълбовете на глаголическата традиция. Неговата изящна кръгла глаголица, архаичният му език и запазената миниатюра на евангелист Марк го правят уникален и незаменим паметник. Той не само свидетелства за високото ниво на книжовност в българските земи през X-XI век, но и предоставя безценни данни за най-ранния етап на славянския литературен език и изкуство. За всеки, който изучава глаголицата и ранната славянска култура, Мариинското евангелие е абсолютно задължителен за познаване извор.

 

Допълнителни Ресурси:

  • Дигитални копия на основната част от ръкописа могат да бъдат намерени на сайта на Руската държавна библиотека, а двата листа – на сайта на Австрийската национална библиотека.

Асеманиевото Евангелие : Цветен Глаголически Шедьовър

Въведение: Идентификация и Значение

Асеманиевото евангелие (международно означение: Codex Assemanius, сигнатура във Ватиканската библиотека: Vat. slav. 3) е един от най-важните и най-красиво украсени глаголически ръкописи. За разлика от Зографското и Мариинското евангелия, то не е Четвероевангелие (пълен текст на четирите евангелия), а Изборно евангелие (Евангелиар или Апракос). Това означава, че съдържа подбрани евангелски четива, подредени според реда на богослужението през църковната година. Ръкописът е изписан с кръгла (обла) глаголица върху пергамент и се датира към края на X или по-често към XI век. Подобно на другите два паметника, произходът му се свързва с Охридската книжовна школа или нейния широк културен ареал в югозападните български земи. Днес се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека в Рим. Името си носи от неговия откривател за науката – ливанския маронитски учен Джузепе Симоне Асемани, който го открива през 1736 г.

Кодикология: Ръкописът като Материален Обект

  1. Материал: Използван е пергамент с високо качество, фино обработен, което допринася за добрата запазеност на текста и украсата.

  2. Размери и Формат: Ръкописът е със среден размер, приблизително 23 x 18 cm. Съдържа 158 пергаментни листа. Текстът е разположен в две колони на страница, което е характерно за много литургични книги. Листовете са организирани в тетради, най-вероятно кватерниони (по 8 листа).

  3. Състояние и Комплектност: Асеманиевото евангелие е сравнително добре запазено, макар че липсват няколко листа в началото и края. Някои страници показват следи от употреба и времето.

  4. Писачи (Книжовници): Палеографският анализ показва леки разлики в почерка на различни места, което кара някои изследователи да предполагат участието на повече от един книжовник или работа на основния писач в различни периоди. Въпреки това, основният стил е доста хомогенен.

  5. Подвързия: Сегашната подвързия е по-късна и не е оригиналната от времето на създаване на ръкописа.

Палеография: Особености на Глаголическото Писмо

  1. Тип писмо: Използвана е кръгла (обла) глаголица. Почеркът е калиграфски, ясен и четлив, макар може би не толкова строго формален и архаичен като в Мариинското евангелие. Буквите са добре оформени, с характерните заоблени елементи.

  2. Форми на буквите: Начертанията са стандартни за развитата кръгла глаголица от периода. Наблюдава се добра последователност, но и някои индивидуални особености или леки вариации, които може да се дължат на различни пишещи или развитие в стила на един писач.

  3. Лигатури и Съкращения: Системата на съкращения е добре развита, включваща стандартните nomina sacra с титли и съкращения на често срещани думи и окончания, характерни за литургичните текстове. Лигатури се срещат рядко.

  4. Пунктуация: Използва се стандартната за периода система с точки на различни височини за отделяне на смислови единици.

Съдържание и Език:

  • Текст: Основното съдържание е Изборно евангелие (Апракос). То се дели на две основни части:

    • Синаксар: Съдържа евангелски четива, подредени по реда на неделите и дните от Педесетница до Великден (подвижен годишен цикъл).

    • Месецослов (Менологий): Съдържа евангелски четива за неподвижните празници през годината, посветени на светци или конкретни събития (от септември до август).

    • Тази структура го прави литургична книга, предназначена за практическа употреба в църковното богослужение, за разлика от четвероевангелията, които представят пълния текст.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски) от българската редакция. Смята се, че отразява езикови черти, които може да са малко по-късни от тези в Зографското и особено Мариинското евангелие, или да показват влияние на различни диалекти от македонския регион. Наличието на специфични фонетични и морфологични особености (напр. употребата на еровете, носовките, някои глаголни форми) го прави изключително важен за диалектологията и историята на българския език.

Украса и Илюминация: Визуалното Богатство

Асеманиевото евангелие се отличава с изключително богата и цветна украса, което го прави един от най-пищно декорираните глаголически паметници:

  • Заставки (Преградки): Ръкописът съдържа множество полихромни (многоцветни) заставки в началото на различните четива и раздели. Те са изпълнени в ярък балкански стил със силно византийско влияние. Мотивите са предимно плетенични, геометрични и растителни, но често включват и зооморфни (животински), а понякога и антропоморфни (човешки) елементи, вплетени в орнамента. Използваните цветове са наситени – червено, синьо, зелено, жълто, бяло.

  • Инициали (Буквици): Инициалите са също многобройни, големи и богато украсени със същите мотиви и цветове като заставките. Те са сред най-впечатляващите елементи на ръкописа и показват високо художествено майсторство.

  • Миниатюри: Подобно на Зографското (и за разлика от Мариинското), Асеманиевото евангелие не съдържа големи фигурални миниатюри като портрети на евангелистите. Цялата визуална пищност е съсредоточена в орнаменталната украса – заставките и инициалите.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Както бе споменато, ръкописът е открит през 1736 г. от Джузепе Симоне Асемани в библиотека на православен манастир в Йерусалим (вероятно манастира „Св. Сава Освещени“, макар да има и други хипотези).

  • Придобиване от Ватикана: Асемани го отнася в Рим и той става част от колекцията на Ватиканската библиотека, където се пази и до днес и е достъпен за изследователи.

  • Научен интерес: Поради ранната си дата, богатата украса и литургичния си характер (Апракос), ръкописът бързо привлича вниманието на славистите и става обект на множество палеографски, лингвистични и изкуствоведски изследвания.

  • Късни Бележки: Върху листовете на ръкописа има и няколко по-късни бележки, предимно на гръцки и кирилица, които дават допълнителна информация за неговата история и употреба. Една кирилска бележка от XIII век споменава Охрид, което подсилва хипотезата за произхода му.

Заключение:

Асеманиевото евангелие е безценен паметник, който заема уникално място сред глаголическите ръкописи. Неговият характер на Изборно евангелие (Апракос) го отличава от Зографското и Мариинското и го прави ключов извор за изучаване на ранната славянска литургика. Изключително богатата му и цветна орнаментална украса е връх в ранното славянско книжно изкуство. Заедно с това, езикът му предоставя важни данни за развитието на старобългарския език и неговите диалектни особености. Като един от основните представители на Охридската книжовна школа, Асеманиевото евангелие е ярко свидетелство за културния и духовен разцвет на България през X-XI век.

Допълнителни Ресурси:

  • Висококачествено дигитално факсимиле на Асеманиевото евангелие е достъпно онлайн чрез дигиталната библиотека на Ватикана (DigiVatLib).

Синайският Евхологий/Требник: Най-Древната Славянска Службена Книга

Въведение: Идентификация и Значение

Синайският евхологий (международно означение: Euchologium Sinaiticum, понякога наричан и Синайски требник) е най-старият запазен славянски евхологий, т.е. служебна книга за свещеника, съдържаща молитви и чинопоследования за различни тайнства и треби. Изписан е с кръгла (обла) глаголица върху пергамент и се датира към XI век, вероятно малко по-рано от Синайския псалтир. Произходът му също се свързва с книжовните центрове в югозападните български земи (Охридска школа или нейния кръг). Значението му е огромно, тъй като той ни дава безценна информация за най-ранната форма на славянското богослужение, превода на литургични текстове и специфичната терминология. Той е ключов извор за славянската литургика, палеография и история на старобългарския език. Както Псалтира, и този ръкопис е открит в Синайския манастир „Света Екатерина“ и се съхранява там (сигнатура: Sinai slav. 5/N).

Кодикология: Ръкописът като Физически Обект

  1. Материал: Използван е пергамент, качеството на който варира – някои листове са по-добре обработени, други са по-груби.

  2. Размери и Формат: Ръкописът е с малък до среден формат, размерите са приблизително 19.5 x 15.5 cm. Съдържа 109 пергаментни листа (включително три по-късно добавени кирилски листа, които не са част от оригиналния глаголически текст). Текстът е разположен в една колона на страница.

  3. Състояние и Комплектност: Паметникът е непълен, като липсват части в началото, средата и края. Запазените листове обаче съдържат значителна част от оригиналното съдържание. Някои страници са повредени или износени.

  4. Писач (Книжовник): Преобладаващото мнение сред изследователите е, че основната глаголическа част е дело на един книжовник. Почеркът му е сравнително еднороден, макар и с естествени вариации.

  5. Подвързия: Настоящата подвързия не е оригиналната. Трите кирилски листа са добавени вероятно при по-късно подвързване.

Палеография: Глаголическото Писмо в Детайли

  1. Тип писмо: Използвана е кръгла (обла) глаголица, типична за XI век. Почеркът е ясен, функционален, може би малко по-малко калиграфски в сравнение с Мариинското евангелие, но все пак старателен. Буквите са добре оформени и сравнително лесни за четене.

  2. Форми на буквите: Начертанията следват класическите норми на кръглата глаголица. Наблюдава се добра консистентност в изписването на буквите от основния книжовник.

  3. Лигатури и Съкращения: Системата на съкращения е добре развита, което е очаквано за служебна книга. Освен стандартните nomina sacra, има и множество съкращения на литургични термини, глаголни форми и често срещани думи, използвани в молитвите и последованията. Лигатури са рядкост.

  4. Пунктуация: Използва се елементарна пунктуация, предимно точка на различни височини за отделяне на фрази, изречения или рубрики.

Съдържание и Език:

  • Текст: Синайският евхологий съдържа молитви и чинопоследования, които свещеникът използва при извършване на тайнства и треби. Това включва:

    • Части от Литургията (вероятно на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст).

    • Молитви и последования за тайнствата Кръщение, Миропомазване, Изповед (Покаяние), Евхаристия (причастяване на болни).

    • Молитви за различни случаи (напр., при освещаване на вода, над болен, при пострижение).

    • Заклинателни молитви (екзорсизми): Включва известната „Молитва срещу дявола“, приписвана на св. Йоан Златоуст, но известна в славянски превод именно от този ръкопис.

    • Като цяло, съдържанието дава уникален поглед върху практическото богослужение в славянския свят през XI век.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски) от българската редакция. Подобно на Синайския псалтир, Евхологият се счита за много архаичен в езиково отношение. Той е особено ценен за изучаване на литургичната лексика – как са преведени или създадени славянски термини за сложни богословски и обредни понятия. Той показва как езикът се е адаптирал, за да служи на нуждите на християнското богослужение.

Украса и Илюминация:

Украсата на Синайския евхологий е изключително скромна, дори повече от тази на Псалтира:

  • Заставки: Има само няколко много прости заставки, обикновено геометрични или плетенични мотиви, изпълнени с червено мастило.

  • Инициали (Буквици): Началните букви на молитвите и разделите са уголемени и оцветени в червено, но без орнаментална украса. Функцията им е чисто разделителна и за акцент.

  • Миниатюри: Ръкописът не съдържа никакви миниатюри или сложна украса. Това подчертава неговия практически, служебен характер – книга, предназначена за ежедневна употреба от свещеника, а не за представителни цели.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Синайският евхологий е открит също в манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров. Откриването му често се свързва с експедицията на Порфирий Успенски (1850 г.) или е станал известен на науката малко след това, заедно с другите глаголически паметници от Синай.

  • Публикации: Първите публикации и изследвания са дело на Л. Гайтлер. Най-важното и пълно критическо издание е направено от словенския славист Райко Нахтигал през 1941-1942 г.

  • Съхранение: Подобно на Псалтира, Синайският евхологий остава в библиотеката на манастира „Света Екатерина“, където се пази и до днес.

Заключение:

Синайският евхологий е уникален и незаменим паметник поради своя характер на най-стар запазен славянски требник (служебник). Той ни отваря прозорец към най-ранните етапи на славянското православно богослужение, показвайки как са били преведени и адаптирани молитвите и чинопоследованията за нуждите на новопокръстените народи. Неговият архаичен старобългарски език е безценен за лингвистите, особено за изучаването на литургичната терминология. Въпреки изключително скромната си украса, глаголическото писмо и съдържанието му го поставят сред най-важните свидетелства за дейността на Охридската книжовна школа и за разпространението на славянската писменост и култура през XI век.

Допълнителни Ресурси:

  • Достъп до дигитални копия може да се търси чрез ресурсите на проекта „Sinai Palimpsests Project“ и други академични бази данни, посветени на ръкописите от Синай.

Синайският Псалтир: Най-Древният Славянски Псалтир

Въведение: Идентификация и Значение

Синайският псалтир (международно означение: Psalterium Sinaiticum) е най-старият запазен славянски псалтир (книгата с Псалмите на Давид). Това е глаголически ръкопис, изписан върху пергамент, който се датира към XI век, вероятно първата му половина. Подобно на другите ключови глаголически паметници от този период, произходът му се свързва с югозападните български земи, най-вероятно с Охридската книжовна школа или поне нейния културен ареал. Той е изключително важен не само като най-ранен псалтир, но и като извор за изучаване на глаголицата, старобългарския език и ранната славянска литургична практика и химнография. Ръкописът е открит в Синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, откъдето носи и името си, и се съхранява там и до днес (сигнатура: Sinai slav. 38).

Кодикология: Физическото Естество на Ръкописа

  1. Материал: Изписан е върху пергамент, който на места е грубо обработен и с различна дебелина, но като цяло е достатъчно здрав, за да запази текста.

  2. Размери и Формат: Ръкописът е със сравнително малък формат, приблизително 14 x 11.5 cm. Съдържа 209 пергаментни листа. Текстът е разположен в една колона на страница. Листовете са организирани в тетради, предимно кватерниони (по 8 листа).

  3. Състояние и Комплектност: Ръкописът е почти цялостен, което е забележително за неговата възраст. Липсват само няколко листа в началото и един лист в средата. Някои страници са износени от употреба, а на места има и повреди от влага.

  4. Писачи (Книжовници): Палеографският анализ показва, че ръкописът е дело на няколко книжовници (обикновено се идентифицират поне трима-четирима основни пишещи, а може би и повече, които са участвали в различни части). Почерците им имат своите индивидуални особености, макар и да следват общия стил на кръглата глаголица от периода. Това наличие на множество ръце е интересно кодикологично наблюдение.

  5. Подвързия: Оригиналната подвързия не е запазена. Сегашната е по-късна, вероятно от времето на съхранение в Синайския манастир.

Палеография: Характеристики на Глаголическото Писмо

  1. Тип писмо: Използвана е кръгла (обла) глаголица, характерна за XI век. Почерците на различните книжовници варират – някои са по-калиграфски и подравнени, докато други са по-небрежни или „по-бързи“. Като цяло писмото е ясно и функционално.

  2. Форми на буквите: Начертанията на буквите следват нормите на кръглата глаголица, но се наблюдават и някои вариации и специфични черти при различните пишещи. Някои букви показват признаци на опростяване или индивидуално развитие. Има интересни случаи на смесване на форми или използване на по-редки варианти.

  3. Лигатури и Съкращения: Системата на съкращения е типичната за периода – nomina sacra и съкращения на чести думи и окончания. Лигатури почти липсват.

  4. Пунктуация: Използва се точка, поставена на различни височини, за отделяне на стихове (в Псалтира) и смислови части.

  5. Особеност: Юсове: Една от важните палеографски черти е сравнително последователната употреба на двата юса (голям Ⱔ и малък Ⱗ), което го прави ценен извор за изучаване на носовите гласни в старобългарския език.

Съдържание и Език:

  • Текст: Основното съдържание е Псалтирът – книгата с Псалмите на Давид (почти всички 150 псалма са запазени). Освен псалмите, ръкописът съдържа и:

    • Деветте библейски песни: Химни от Стария и Новия завет, които се използват в богослужението (Песен на Мойсей, Песен на Ана, Песен на Авакум, Песен на Богородица и др.).

    • Последование на полунощницата: Чинът на една от църковните служби.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски) от българската редакция. Подобно на Мариинското евангелие, Синайският псалтир се смята за изключително архаичен езиков паметник. Той запазва много древни фонетични, морфологични и лексикални черти, които са ценни за възстановяване на най-ранния вид на славянския книжовен език и за сравнение с гръцкия оригинал (Септуагинта), от който е преведен Псалтирът.

Украса и Илюминация:

Украсата на Синайския псалтир е много скромна, почти липсваща в сравнение с Асеманиевото евангелие:

  • Заставки: Има само няколко много опростени плетенични заставки в началото на някои раздели, изпълнени с червено мастило.

  • Инициали (Буквици): Началните букви на псалмите и песните са уголемени и обикновено оцветени в червено (киновар), но без сложна орнаментална украса. Някои инициали са леко стилизирани, но като цяло са функционални.

  • Миниатюри: Ръкописът не съдържа никакви фигурални миниатюри или сложни орнаменти. Неговият фокус е изцяло върху текста.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Ръкописът е открит за науката през 1850 г. от руския архимандрит (по-късно епископ) Порфирий Успенски по време на негово посещение в Синайския манастир „Света Екатерина“. Той е първият, който описва и публикува сведения за него.

  • Публикации: По-късно ръкописът е изследван и публикуван факсимилно и с транскрипция от водещи слависти като Л. Гайтлер и С. Северянов (чието издание от 1922 г. остава класическо).

  • Съхранение: За разлика от много други славянски ръкописи, открити в Синай, които са били отнесени в Русия или други европейски библиотеки, Синайският псалтир остава в библиотеката на манастира „Света Екатерина“ до днес, където е част от богатата колекция славянски ръкописи.

Заключение:

Синайският псалтир е паметник от първостепенно значение за славянската палеография, лингвистика и културна история. Като най-стар запазен славянски превод на Псалтира, той предоставя уникален поглед към ранната литургична практика и духовния живот на славяните. Неговият изключително архаичен език го прави незаменим извор за изучаване на старобългарския език. Въпреки скромната си украса, неговата кръгла глаголица, дело на няколко книжовници, предлага ценен материал за палеографски изследвания. Откриването му в Синай подчертава широките културни връзки на българската книжовност през Средновековието. Синайският псалтир е крайъгълен камък в разбирането на глаголическата писмена традиция.

Допълнителни Ресурси:

  • Дигитални копия и информация за ръкописа могат да бъдат намерени чрез ресурсите на Синайския манастир и проекти за дигитализация на ръкописното наследство.

Синайският Мисал: Най-Ранните Фрагменти от Славянската Литургия

Въведение: Идентификация и Значение

Синайският мисал (международно означение: Missale Sinaiticum) представлява фрагментарно запазен глаголически ръкопис, който ни дава един от най-ранните погледи към славянския превод на Божествената литургия (или Меса). Той е изписан с кръгла (обла) глаголица върху пергамент и се датира към XI век, вероятно съвременник или малко по-късен от Синайския евхологий. Произходът му, както и на другите ключови глаголически паметници от този период, се свързва с книжовните центрове в югозападните български земи (Охридска школа или свързани с нея центрове).

Въпреки малкия си обем (само няколко запазени листа), значението на Синайския мисал е огромно:

  • Най-ранен Мисал: Счита се за най-стария запазен фрагмент от славянски Мисал (книга, съдържаща последованието на Евхаристийната литургия).

  • Литургична стойност: Предоставя директни данни за най-ранния превод на ключови части от Литургията (вероятно на св. Йоан Златоуст) на старобългарски език. Позволява сравнение с гръцкия оригинал и с по-късни славянски литургични текстове.

  • Лингвистична стойност: Езикът е старобългарски (старославянски) с архаични черти. Той е важен за изучаване на ранната литургична лексика и синтаксис, показващ как езикът се е развивал, за да изрази сложни богословски концепции.

  • Палеографска стойност: Представлява още един ценен образец на кръглата глаголица от XI век от Охридския ареал.

Ръкописът е открит в Синайския манастир „Света Екатерина“ и се съхранява там, често групиран заедно със Синайския евхологий (Sinai slav. 4/N).

Кодикология: Физическите Характеристики на Фрагмента

  1. Материал: Пергамент, със сходни характеристики на този, използван за Евхология и Псалтира.

  2. Размери и Формат: Форматът е малък до среден, вероятно сходен с този на Евхология (~19.5 x 15.5 cm, но измерванията може да варират). Запазени са само 8 пергаментни листа. Текстът е изписан в една колона.

  3. Състояние и Комплектност: Паметникът е силно фрагментарен. Осемте листа са само малка част от оригиналния, пълен Мисал. Листовете показват следи от употреба и времето.

  4. Писач (Книжовник): Палеографският анализ предполага, че запазените фрагменти са дело на един книжовник, чийто почерк се различава от този на основния писач на Евхология, но е близък по стил и период. Това показва наличието на поне двама различни книжовници, работещи по сходни литургични книги в една и съща среда.

  5. Връзка с Евхология: Фактът, че Мисалът е открит и понякога подвързван заедно с Евхология (в конволют Sinai slav. 5/N + 4/N), предполага, че двете книги може да са били използвани заедно или да са били част от библиотеката на един и същ свещеник или манастирска общност.

Палеография: Глаголицата в Литургията

  1. Тип писмо: Кръгла (обла) глаголица от XI век. Почеркът е ясен, старателен, макар и може би не толкова изящен като в Мариинското евангелие. Той е функционален, предназначен за литургична употреба.

  2. Форми на буквите: Начертанията са стандартни за епохата и школата. Детайлният анализ на формите помага за сравнение с други глаголически паметници и за уточняване на датировката.

  3. Лигатури и Съкращения: Използва се добре развита система от съкращения, типична за литургични текстове. Това включва nomina sacra (свещени имена), съкращения на често срещани глаголи, съществителни и възгласи, използвани в Литургията. Лигатури почти липсват.

  4. Пунктуация: Елементарна, с точки на различни нива за разграничаване на текстовите единици.

Съдържание и Език: Сърцето на Службата

  • Текст: Запазените 8 листа съдържат ключови части от Божествената литургия, най-вероятно тази на св. Йоан Златоуст (най-често използваната в православния свят). Те включват:

    • Фрагменти от Анафората (централната Евхаристийна молитва, включваща освещаването на Даровете).

    • Свещенически молитви, четени тайно или гласно.

    • Възгласи и диалози между свещеника и дякона/народа.

    • Тези текстове са от фундаментално значение за разбиране на това как е звучала Литургията на славянски език в най-ранния период.

  • Език: Старобългарски (старославянски) от българска редакция, с архаични черти. Особено ценен е за:

    • Литургична лексика: Показва най-ранните преводи на сложни гръцки богословски и литургични термини (напр. за Евхаристия, Света Троица, освещаване).

    • Синтаксис: Разкрива структурата на изречението в ранните славянски преводи на сложни молитвени текстове.

    • Сравнение с гръцкия оригинал: Позволява да се види доколко точно и с какви преводачески стратегии е предаден гръцкият текст.

Украса:

Подобно на Синайския евхологий и Псалтир, украсата на Синайския мисал е изключително скромна или напълно липсваща в запазените фрагменти. Може да има прости червени инициали или рубрики, но липсват орнаменти или илюстрации. Това отново подчертава неговия практически, работен характер – книга за реална употреба в богослужението.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Открит е в Синайския манастир „Света Екатерина“, вероятно заедно с Евхология и Псалтира, в средата на XIX век (най-често свързвано с П. Успенски).

  • Публикации: Поради връзката му с Евхология, често е разглеждан и публикуван заедно с него. Важни издания и изследвания са направени от Л. Гайтлер, Р. Нахтигал, Й. Вашица и други.

  • Съхранение: Фрагментите се пазят в библиотеката на манастира „Света Екатерина“, Синай.

Заключение:

Синайският мисал, макар и запазен само в 8 листа, е паметник с огромно значение. Той ни предоставя най-ранния известен пряк поглед към славянския превод на Божествената литургия. Заедно със Синайския евхологий, той оформя основата на познанията ни за ранното славянско богослужение. Неговият архаичен старобългарски език, кръглата му глаголица и самото му съдържание го правят незаменим извор за литургисти, лингвисти и палеографи, изучаващи зората на славянската християнска култура.

 

Паренесисът на св. Ефрем Сирин: Глаголическото Наследство от Рилските и Зографските Листове

Въведение: Идентификация и Значение

 

Рилските и Зографските глаголически листове представляват фрагменти от един и същ, някога цял, глаголически кодекс, съдържащ превод на Паренесиса (Παραινέσεις – Поучения) на св. Ефрем Сирин. Св. Ефрем Сирин (IV век) е един от най-почитаните църковни отци и химнографи, а неговите аскетични и нравствени поучения са били изключително популярни и влиятелни както във Византия, така и в целия православен славянски свят.

  • Писменост и Датировка: Запазените фрагменти са изписани с кръгла (обла) глаголица върху пергамент и се датират към XI век.

  • Произход: Свързват се с книжовните центрове на Охридската школа или нейния ареал в югозападните български земи.

  • Значение:

    • Ранен превод: Представляват един от най-ранните запазени славянски преводи на изключително популярно и влиятелно патристично произведение.

    • Жанрово разнообразие: Показват разпространението не само на библейски и литургични текстове, но и на аскетична и поучителна (паренетична) литература на глаголица.

    • Лингвистично: Важен извор за старобългарския (старославянски) език от XI век, включително лексиката, свързана с нравственост, аскетика и духовен живот.

    • Палеографско: Ценен образец на глаголицата от XI век.

    • Кодикологично: Уникален пример за ръкопис, чиито части са оцелели по два различни начина – като отделни листове (Рилски) и като палимпсест (Зографски).

Кодикология: Съдбата на Един Разделен Ръкопис

 

  1. Материал: Пергамент.

  2. Формат и Размер: Оригиналният кодекс вероятно е бил със среден размер.

    • Рилски листове: 11 запазени листа (8 цели + 3 фрагмента) със сравнително малък формат.

    • Зографски листове: Няколко листа (точната бройка е обект на уточняване), използвани като палимпсест и вмъкнати в Зографското евангелие.

  3. Състояние: И двете групи листове са фрагментарни и представляват само малка част от оригиналния Паренесис.

  4. Писач (Книжовник): Въз основа на палеографския анализ на запазените части (и Рилските, и Зографските) се смята, че оригиналният глаголически ръкопис е бил дело на един основен книжовник, чийто почерк е идентифициран и в двете групи фрагменти.

  5. Уникална Съдба: Това е ключов кодикологичен аспект. Оригиналният глаголически Паренесис от XI век в даден момент е бил повреден или вече не е бил нужен в този си вид.

    • Част от него (листовете, открити в Рилския манастир) са оцелели като отделни фрагменти.

    • Друга част (листовете, открити в Зографското евангелие) са били рециклирани – глаголическият текст е бил изтрит (макар и не напълно) и пергаментът е бил използван повторно, най-вероятно като материал за подвързване или като форзац на кирилски ръкопис от XIII-XIV век, преди тези листове да бъдат вмъкнати в подвързията на Зографското евангелие.

Палеография: Глаголическото Писмо на Поученията

 

  1. Тип писмо: Кръгла (обла) глаголица от XI век. Почеркът е ясен, четлив и характерен за периода и школата. Той е функционален, но достатъчно старателен за препис на важен духовен текст.

  2. Форми на буквите: Начертанията са стандартни за епохата. Последователността на формите в Рилските и Зографските листове е основното доказателство, че те произхождат от един и същ ръкопис и са дело на един и същ писач.

  3. Лигатури и Съкращения: Използва се стандартната система на съкращения за nomina sacra и някои често срещани думи. Лигатури са рядкост.

  4. Пунктуация: Елементарна, с точки на различни нива.

Съдържание и Език: Словото на Св. Ефрем Сирин

 

  • Текст: Запазените фрагменти съдържат части от Паренесиса на св. Ефрем Сирин. Това са предимно нравствени и аскетични поучения, насочени към монаси или към всички християни, засягащи теми като покаяние, смирение, борба със страстите, молитва, любов към ближния и др.

  • Език: Старобългарски (старославянски) от българска редакция, XI век. Особено ценен за:

    • Лексика: Изучаване на ранната славянска терминология, свързана с аскетиката, етиката и духовния живот. Показва как са преведени гръцките термини.

    • Сравнение с други преводи: Позволява сравнение с по-късни кирилски преписи на същите поучения и с гръцкия оригинал.

Украса:

 

Украсата в запазените фрагменти е изключително скромна, което е характерно за много ръкописи с поучително и аскетично съдържание:

  • Инициали: Има опростени червени инициали в началото на поученията или главите.

  • Друга украса: Липсват заставки, миниатюри или сложни орнаменти.

Историческа Съдба на Фрагментите:

 

  • Рилски листове: Открити от В. Григорович през 1845 г. в Рилския манастир. По-късно попадат в Русия и днес се пазят в Москва (РДБ) и Санкт Петербург (БАН).

  • Зографски листове: Открити като палимпсест (долно писмо), вмъкнати в подвързията на Зографското евангелие (което пък е открито в Зографския манастир на Атон). Пазят се заедно с евангелието в Санкт Петербург (РНБ).

  • Връзката: Идентифицирането, че Рилските и Зографските листове са части от един и същ оригинален ръкопис, е важен научен принос, който помага да се възстанови (макар и частично) съдбата на този изгубен глаголически кодекс.

Заключение:

 

Рилските и Зографските глаголически листове са ценни фрагменти от един разпилян ръкопис на изключително популярния Паренесис на св. Ефрем Сирин. Те са важно свидетелство за разпространението на патристичната литература в България през XI век, преведена на старобългарски и изписана с глаголица. Тяхната уникална съдба – оцеляване едновременно като отделни листове и като палимпсест – ги прави интересен обект за кодикологично изследване. Заедно с това, те предоставят ценен материал за изучаване на езика, палеографията и духовния живот от епохата на развитата глаголическа книжнина.

 

Клоцовият Сборник: Глаголическа Съкровищница с Проповеди

 

Въведение: Идентификация и Значение

Клоцовият сборник (международно означение: Codex Clozianus) е важен глаголически ръкопис, съдържащ сборник с проповеди (омилии) на известни църковни отци като св. Йоан Златоуст и св. Атанасий Александрийски, както и анонимни текстове. Изписан е с кръгла (обла) глаголица върху пергамент и се датира към XI век. За разлика от евангелията и псалтира, той представя друг важен жанр в ранната славянска литература – омилетиката (проповедническата литература). Произходът му е обект на дискусии, като най-често се свързва или с Хърватското глаголическо землище (поради някои езикови черти и по-късната му история), или, според други учени, все още с българските земи (вероятно Охридския регион), като по-късно е бил пренесен на запад. Езикът му е старобългарски (старославянски), но показва някои интересни особености, които го правят ценен за лингвистични изследвания. Ръкописът е фрагментарен и частите му днес се съхраняват на две места: основната част (12 листа) в Тридентския музей в Тренто, Италия, а 2 листа в Тиролския областен музей „Фердинандеум“ в Инсбрук, Австрия. Името си носи от последния му частен собственик – граф Париз Клоц (Paris Cloz) от Тренто, преди основната част да постъпи в музея.

Кодикология: Физическите Характеристики на Фрагмента

  1. Материал: Използван е пергамент с добро качество.

  2. Размери и Формат: Листовете са със среден към голям формат, размерите на тридентската част са приблизително 25 x 19 cm. Запазени са общо 14 листа (12 в Тренто + 2 в Инсбрук). Текстът е разположен в една колона на страница. Оригиналният ръкопис е бил значително по-голям.

  3. Състояние и Комплектност: Както бе споменато, това е фрагмент. Запазени са само части от няколко проповеди. Листовете са относително добре запазени, но показват следи от износване.

  4. Писач (Книжовник): Смята се, че запазените части са дело на един книжовник, чийто почерк е доста характерен.

  5. Подвързия: Листовете не са в оригиналната си подвързия.

Палеография: Особености на Глаголическото Писмо

  1. Тип писмо: Използвана е кръгла (обла) глаголица, типична за XI век. Почеркът е ясен, равномерен и сравнително калиграфски, макар и може би с леко по-неформален вид от строго официалните ръкописи като Мариинското евангелие.

  2. Форми на буквите: Начертанията са стандартни за периода, но има и някои интересни особености, които са обект на палеографски анализ. Например, някои букви показват лека тенденция към ъгловатост, което може да се тълкува като ранен признак на развитие към хърватската глаголица или просто като индивидуална черта на писача.

  3. Лигатури и Съкращения: Използва се стандартната система на съкращения (nomina sacra, чести думи). Лигатури са рядкост.

  4. Пунктуация: Използва се основно точка на различни височини.

Съдържание и Език:

  • Текст: Клоцовият сборник съдържа проповеди (омилии). Запазените фрагменти включват:

    • Слово за Рождество Христово (вероятно на св. Йоан Златоуст).

    • Слово за Сретение Господне.

    • Слово за св. Йоан Кръстител.

    • Слово за Възкресение Лазарово (вероятно на св. Йоан Златоуст).

    • Слово за Връбница (Цветница).

    • Част от слово на св. Атанасий Александрийски.

    • Тези текстове са важни за изучаване на преводаческото изкуство и разпространението на патристичната литература сред славяните.

  • Език: Езикът е старобългарски (старославянски). Една от най-дискутираните теми е наличието на езикови черти, които някои учени интерпретират като западнославянски (моравизми) или като ранни хърватизми. Това включва:

    • Употреба на ц вместо шт и з вместо жд (подобно на Киевските листове, но не толкова последователно).

    • Някои специфични лексикални особености.

    • Тези черти правят локализацията на ръкописа сложна – дали е създаден в България/Македония и е пренесен на запад, където е претърпял езиково влияние, или е създаден директно в хърватска среда, или пък отразява по-стара моравска традиция? Паметникът е ключов за дебатите относно диалектната диференциация на ранния славянски книжовен език.

Украса и Илюминация:

Украсата на Клоцовия сборник е скромна, но не липсва напълно:

  • Заставки: Има няколко опростени плетенични заставки в началото на някои от проповедите, изпълнени с червено мастило.

  • Инициали (Буквици): Началните букви на словата са уголемени и оцветени в червено, понякога с елементарна орнаментация (точки, прости линии).

  • Миниатюри: Ръкописът не съдържа фигурални миниатюри.

Историческа Съдба:

  • Ранна история: Не е ясно как и кога ръкописът е напуснал Балканите (ако произходът му е оттам).

  • Откриване: През XIX век 12 листа са притежание на граф Париз Клоц в Тренто, Италия. След смъртта му те са дарени на Тридентския музей.

  • Другите два листа са открити по-късно в Инсбрук, Австрия, и са идентифицирани като принадлежащи към същия ръкопис от слависта Франц Миклошич.

  • Научен интерес: Поради смесения си език и съдържанието си, Клоцовият сборник е обект на интензивни изследвания още от средата на XIX век. Той е публикуван и анализиран от водещи слависти като Й. Копитар, П. Шафарик, Ф. Миклошич, В. Ягич, А. Вайан и др.

Заключение:

Клоцовият сборник е ценен фрагментарен глаголически ръкопис от XI век, който ни предоставя важен поглед върху ранната славянска омилетическа литература. Неговото глаголическо писмо е добър пример за стила от този период. Най-голямото му значение обаче се крие в езиковите му особености, които съдържат както южнославянски (старобългарски), така и елементи, интерпретирани като западнославянски или ранни хърватски. Това го прави ключов паметник за изучаване на сложните процеси на езикова и културna диференциация в ранния славянски свят. Макар и фрагментарен и със скромна украса, той е незаменим извор за славянската филология и палеография.

Допълнителни Ресурси:

  • Дигитални изображения на частите от ръкописа могат да бъдат намерени в онлайн каталозите на музеите в Тренто и Инсбрук, както и в специализирани славистични дигитални библиотеки.

Боянският Палимпсест: Глаголица под Кирилица в Сърцето на България

Въведение: Идентификация и Значение

Боянският палимпсест (известен още като Боянски палимпсестов апостол или Боянски фрагменти) е един от най-важните и добре познати примери за глаголически палимпсести, открити на територията на България. Той представлява фрагмент от пергаментен ръкопис, чието долно писмо (scriptio inferior) е глаголическо, а горното писмо (scriptio superior) е кирилско.

  • Долно писмо (Глаголическо): Съдържа части от Изборно евангелие (Апракос). Датира се към XI век и е изписано с кръгла (обла) глаголица. Свързва се с книжовните традиции на Охридската школа или нейния периметър.

  • Горно писмо (Кирилско): Съдържа части от богослужебната книга Триод (Постен и Цветен), която включва службите за периода около Великия пост и Великден. Датира се към края на XII или по-често към XIII век и е изписано с уставно кирилско писмо.

  • Значение:

    • Палеографско: Предоставя директно сравнение на глаголицата и кирилицата от различни периоди върху един и същ материален носител. Показва еволюцията на писмената култура.

    • Лингвистично: Долното глаголическо писмо е ценен извор за старобългарския (старославянски) език от XI век. Горното кирилско писмо е важно свидетелство за среднобългарския език от XIII век.

    • Културно-историческо: Класически пример за процеса на замяна на глаголицата с кирилица в богослужебната практика в българските земи. Показва как по-стари, може би излезли от употреба или повредени глаголически книги са били „рециклирани“ за написването на актуални кирилски текстове.

    • Локално значение: Фактът, че е открит в Боянската църква, го свързва с културния живот в района на София (Средец) през Средновековието.

Кодикология: Фрагментът като Физически Обект

  1. Материал: Пергамент. Качеството му е сравнително добро, което е позволило запазването и на двете писмена.

  2. Размер и Формат: Запазени са само няколко листа (точната бройка може да варира в различните описания, но обикновено се споменават около 4-5 листа или фрагменти от тях). Размерите са средни.

  3. Състояние: Листовете са фрагментарни и показват следи от процеса на изтриване на долното писмо и изписването на горното, както и от последващата употреба и съхранение.

  4. Писачи: Предполага се, че както глаголическият, така и кирилският текст са дело на отделни книжовници, работещи в различни епохи (XI и XIII век съответно).

Палеография: Двете Писмена Едно до Друго

  1. Долно писмо (Глаголица):

    • Тип: Кръгла (обла) глаголица от XI век.

    • Характеристики: Почеркът е ясен, сравнително правилен, характерен за епохата. Буквите са добре оформени. Използват се стандартни съкращения.

    • Разчитане: Въпреки изтриването, глаголическият текст е сравнително добре разчетен от учените, особено с помощта на съвременни методи.

  2. Горно писмо (Кирилица):

    • Тип: Уставно кирилско писмо от XIII век. Това е официалното, калиграфско писмо, използвано за богослужебни книги през този период.

    • Характеристики: Буквите са едри, прави, „стоят на реда“, с характерните за епохата форми. Използва се развита система на съкращения и надредни знаци (титли).

    • Ориентация: Интересно е да се отбележи, че понякога горното писмо е изписано перпендикулярно на долното, за да се използва максимално пространството или да се игнорира по-добре изтритият текст.

Съдържание и Език: Два Текста, Две Епохи

  1. Долно писмо (Глаголическо – XI век):

    • Текст: Части от Изборно евангелие (Апракос), подобно на Асеманиевото евангелие. Съдържа евангелски четива за определени дни от църковния календар.

    • Език: Старобългарски (старославянски) от XI век, с характерни черти на българската редакция. Ценен за сравнение с други Апракоси от същия период.

  2. Горно писмо (Кирилско – XIII век):

    • Текст: Части от Триод (Постен и Цветен) – богослужебна книга с песнопения и служби за подготвителните недели преди Великия пост, самия пост, Страстната седмица и периода от Великден до Петдесетница.

    • Език: Среднобългарски език от XIII век. Показва езиковите промени, настъпили между XI и XIII век (във фонетиката, морфологията, лексиката). Той е важен паметник за изучаване на този етап от развитието на българския език.

Украса:

  • Глаголическа украса (Долно писмо): Ако е имало такава (вероятно скромни червени инициали или рубрики), тя е почти напълно изтрита заедно с текста.

  • Кирилска украса (Горно писмо): Може да има следи от типичната за XIII век кирилска украса – червени инициали, заглавия или рубрики, но предвид фрагментарността, тя също е ограничена.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Палимпсестът е открит през 1845 г. от Виктор Григорович в малък параклис или скит близо до Боянската църква край София. Той е намерен сред други ръкописи.

  • Съхранение: След откриването си, той става част от колекцията на Григорович и след смъртта му постъпва в Румянцевския музей в Москва. По-късно, след спогодби между България и Русия/СССР, паметникът е върнат в България. Днес се съхранява в Националния исторически музей (НИМ) в София.

  • Научен интерес: Още от откриването си предизвиква голям интерес поради факта, че е палимпсест, съчетаващ двете славянски азбуки и открит на българска територия. Изучаван е от всички големи български и чуждестранни палеографи и лингвисти, занимаващи се с този период.

Заключение:

Боянският палимпсест е изключително ценен паметник, който има ключово значение по няколко причини. Той е едно от малкото запазени пряки физически свидетелства за процеса на замяна на глаголицата с кирилица в България. Съхранява фрагменти от важни богослужебни текстове (Апракос и Триод) от две различни епохи (XI и XIII век). Предоставя безценен материал за сравнително палеографско и лингвистично изследване на старобългарския и среднобългарския език и на двете азбуки. Откриването му в близост до Боянската църква го вписва в богатия културен контекст на средновековен Средец (София). Макар и фрагментарен, Боянският палимпсест е истинско съкровище на българското ръкописно наследство.

Допълнителни Ресурси:

  • Информация и евентуални изображения могат да бъдат намерени в каталозите и дигитални ресурси на Националния исторически музей в София, както и в специализирани научни публикации.

 

Палимпсестът на Лънт (Ленинградски Октоих): Ранна Глаголическа Химнография

Въведение: Идентификация и Значение

Палимпсестът на Лънт, известен в славистиката и като Ленинградски палимпсест или Ленинградски октоих (сигнатура в Руската национална библиотека: Q.п.I.58), е важен фрагментарен ръкопис, който съдържа глаголическо долно писмо (scriptio inferior) и кирилско горно писмо (scriptio superior).

  • Долно писмо (Глаголическо): Съдържа части от богослужебната книга Октоих (Осмогласник), която включва песнопения (стихири, канони и др.), подредени в цикъл от осем гласа (тона) за неделните и делнични служби. Датира се към XI или началото на XII век и е изписано с кръгла (обла) глаголица. Свързва се с книжовните традиции на Охридската школа или нейния широк ареал.

  • Горно писмо (Кирилско): Също съдържа части от Октоих, но преписани по-късно, вероятно през XIII или XIV век, с уставно или полууставно кирилско писмо.

  • Значение:

    • Най-стар Октоих: Долното глаголическо писмо се смята за най-стария запазен фрагмент от славянски Октоих. Това го прави безценен за изучаване на ранната славянска химнография, превода и адаптацията на византийските песнопения.

    • Палеографско: Предоставя ценен материал за изучаване на глаголицата от XI-XII век и на кирилицата от XIII-XIV век.

    • Лингвистично: Долният текст е извор за старобългарския (старославянски) език, а горният – за среднобългарския език, показвайки езиковата еволюция.

    • Културно-историческо: Подобно на Боянския палимпсест, той илюстрира прехода от глаголица към кирилица в богослужебните книги, макар тук и двата текста да са от един и същи жанр (Октоих).

    • Именуване: Нарича се „Ленинградски“, защото се съхранява в Санкт Петербург (бивш Ленинград). Названието „Палимпсест на Лънт“ идва от името на видния американски славист Хорас Г. Лънт (Horace G. Lunt), който обстойно го е изследвал и публикувал.

Кодикология: Фрагментът като Обект

  1. Материал: Пергамент.

  2. Размер и Формат: Запазени са само няколко листа (обикновено се споменават 4 или 5 листа). Форматът е сравнително малък.

  3. Състояние: Фрагментарен, със следи от изтриване и преписване.

  4. Писачи: Различни книжовници за глаголическия и кирилския текст.

Палеография: Сравнение на Двете Писмена

  1. Долно писмо (Глаголица – XI/XII век):

    • Тип: Кръгла (обла) глаголица.

    • Характеристики: Ясен, функционален почерк, характерен за периода. Сравненията с други паметници помагат за уточняване на датировката и локализацията.

    • Съкращения: Стандартни за епохата.

  2. Горно писмо (Кирилица – XIII/XIV век):

    • Тип: Устав или полуустав.

    • Характеристики: Типични за среднобългарския период.

Съдържание и Език: Октоих в Две Версии

  1. Долно писмо (Глаголическо – XI/XII век):

    • Текст: Фрагменти от Октоих. Съдържанието е ключово за текстологията на славянския Октоих и връзката му с византийските образци.

    • Език: Старобългарски (старославянски), вероятно отразяващ нормите на Охридската школа. Архаичните черти са важни за лингвистичния анализ.

  2. Горно писмо (Кирилско – XIII/XIV век):

    • Текст: Също фрагменти от Октоих. Сравнението с долния текст може да покаже редакторски промени или развитие в литургичната практика.

    • Език: Среднобългарски, показващ развитието на езика.

Украса:

Както при повечето палимпсести и много функционални литургични книги от този ранен период, украсата е минимална или липсваща в запазените фрагменти (евентуално прости червени инициали).

Историческа Съдба:

  • Произход и ранна история: Неизвестни, но вероятно свързани с Балканите (Охридския регион).

  • Постъпване в колекцията: Не е открит „на терен“, а е идентифициран като палимпсест в рамките на колекцията на днешната Руска национална библиотека в Санкт Петербург.

  • Научен интерес и ролята на Хорас Лънт: Паметникът става обект на сериозен научен интерес през XX век. Хорас Г. Лънт изиграва ключова роля в неговото разчитане, издаване и анализ, поради което палимпсестът често носи неговото име в научната литература. Неговите публикации правят текста достъпен за широк кръг специалисти.

  • Съхранение: Пази се в Отдела за ръкописи на Руската национална библиотека (РНБ) в Санкт Петербург.

Заключение:

Палимпсестът на Лънт (Ленинградският октоих) е изключително важен фрагментарен ръкопис. Неговата основна стойност се крие в долното глаголическо писмо, което представлява най-старото известно свидетелство за славянския превод на Октоиха. Той е незаменим извор за изучаването на ранната славянска химнография, старобългарския език и кръглата глаголица от XI-XII век. Като палимпсест, той също така илюстрира културните и писмени промени, довели до замяната на глаголицата с кирилица. Работата на учени като Хорас Лънт подчертава значението на детайлното изследване дори на малки фрагменти за възстановяване на нашето минало.

Допълнителни Ресурси:

  • Научни публикации на Хорас Г. Лънт и други слависти, посветени на паметника.

  • Дигитални ресурси на Руската национална библиотека (ако паметникът е дигитализиран).

 

Михановичевите Фрагменти: Глаголица и Латиница в Хърватските Земи

Въведение: Идентификация и Значение

Михановичевите фрагменти (Fragmenta Mihanovićiana) са група от пергаментни листове, които представляват палимпсест – тяхното долно писмо (scriptio inferior) е глаголическо, а горното писмо (scriptio superior) е латинско. Те са ценен паметник, който свидетелства за употребата на глаголицата и нейното съжителство (и понякога изместване) с латинската писменост в хърватските земи през Средновековието.

  • Долно писмо (Глаголическо): Съдържа части от литургични текстове, вероятно Мисал (книга за литургията) или Бревиар (книга с ежедневните служби). Датира се към XI или по-често към XII век. Писмеността е глаголица, която може да показва преходни черти от обла към ъглеста или вече развита ранна ъглеста форма, характерна за хърватската редакция.

  • Горно писмо (Латинско): Съдържа латински текст, често също литургичен или богословски, изписан с каролингски или готически минускул, датиращ от XIII или XIV век.

  • Значение:

    • Хърватска глаголическа традиция: Те са важно свидетелство за ранната фаза на хърватската глаголица и нейната употреба в литургията.

    • Културно взаимодействие: Като палимпсест с латинско горно писмо, те директно илюстрират контакта и взаимодействието между славянската (глаголическа) и латинската писмена и литургична традиция в Далмация и Хърватия.

    • Палеографско: Ценни са за изучаване както на глаголицата от XI-XII век (възможно с регионални хърватски особености), така и на латинското писмо от XIII-XIV век.

    • Лингвистично: Долният глаголически текст е извор за църковнославянския език от хърватска редакция, показвайки неговите специфични фонетични, морфологични и лексикални черти.

  • Именуване и Съхранение: Носят името на Антун Миханович (Antun Mihanović), хърватски дипломат и книжовник, в чиято колекция са били открити. Днес се съхраняват в Архива на Хърватската академия на науките и изкуствата (HAZU) в Загреб.

Кодикология: Фрагментите като Физически Обект

  1. Материал: Пергамент.

  2. Размер и Формат: Представляват няколко отделни листа или фрагмента. Размерите варират.

  3. Състояние: Фрагментарни, със следи от изтриване и преписване. Разчитането на долното глаголическо писмо често е затруднено.

  4. Писачи: Различни книжовници за глаголическия и латинския текст, работещи в различни векове.

Палеография: Сблъсък на Две Писмености

  1. Долно писмо (Глаголица – XI/XII век):

    • Тип: Глаголица, която може да е все още предимно кръгла с ранни белези на ъгловатост, или вече да представлява ранна ъглеста (хърватска) глаголица. Точната класификация може да е обект на дискусия и зависи от конкретните фрагменти.

    • Характеристики: Показва регионални особености, характерни за хърватското глаголическо писмо. Сравнява се с други ранни хърватски паметници като Башчанската плоча (макар тя да е по-късна и епиграфска).

  2. Горно писмо (Латиница – XIII/XIV век):

    • Тип: Латинско писмо, в зависимост от точната датировка – късен каролингски минускул или ранен/развит готически минускул.

    • Характеристики: Типични за латинските ръкописи от този период в региона.

Съдържание и Език: Литургия на Два Езика (и Писма)

  1. Долно писмо (Глаголическо – XI/XII век):

    • Текст: Части от литургични книги – вероятно Мисал (съдържащ последованието на Месата) или Бревиар (съдържащ молитви и четива за ежедневните служби – Часовете). Текстовете са ключови за разбиране на спецификите на глаголическото богослужение в хърватските земи, което често е следвало западен (римски) обред, но на славянски език и с глаголическо писмо (уникална ситуация).

    • Език: Църковнославянски език от хърватска редакция. Характеризира се със специфични фонетични промени (напр. съдбата на носовките и еровете), морфологични особености и лексика, която може да включва латинизми или местни думи.

  2. Горно писмо (Латинско – XIII/XIV век):

    • Текст: Често също литургични или богословски текстове, но на латински език. Това показва как латинският обред и език са били доминиращи или са се налагали в определени периоди или манастири.

    • Език: Средновековен латински.

Украса:

Украсата, ако е имало такава в оригиналните ръкописи (и в глаголическия, и в латинския), е минимална или не е запазена в тези фрагменти, или е трудно видима поради изтриването и преписването.

Историческа Съдба:

  • Произход: Вероятно са създадени и използвани в някой от манастирите по Далматинското крайбрежие или в хинтерланда на Хърватия, където глаголическата и латинската традиция са съществували паралелно.

  • Откриване: Открити са в колекцията на Антун Миханович през XIX век.

  • Съхранение: Постъпват в Архива на Югославската (днес Хърватска) академия на науките и изкуствата в Загреб.

  • Научен интерес: Предизвикват значителен интерес поради статута си на палимпсести, ранната си датировка и свидетелството за културните контакти. Изследвани са от водещи хърватски и чуждестранни слависти и палеографи.

Заключение:

Михановичевите глаголически фрагменти са малки по обем, но големи по значение паметници. Като палимпсести с глаголическо долно и латинско горно писмо, те са ярко свидетелство за уникалната културна и религиозна ситуация в средновековна Хърватия и Далмация, където славянският и латинският свят са се срещали и взаимодействали. Те ни дават ценна информация за ранната хърватска глаголица и църковнославянския език от хърватска редакция, както и за практиката на рециклиране на пергамент. Заедно с Виенските фрагменти, те са ключови извори за изучаване на западната периферия на глаголическата писменост.

Виенските Глаголически Фрагменти: Още Едно Свидетелство от Западния Глаголически Свят

Въведение: Идентификация и Значение

Виенските глаголически фрагменти (Fragmenta Vindobonensia Glagolitica) са група от пергаментни листове, представляващи палимпсест, много сходен по характер с Михановичевите фрагменти. Тяхното долно писмо (scriptio inferior) е глаголическо, а горното писмо (scriptio superior) е латинско. Те също са важен паметник за изучаване на употребата на глаголицата в западната част на нейния ареал, най-вероятно в хърватските или далматинските земи, и за взаимодействието ѝ с латинската писмена култура.

  • Долно писмо (Глаголическо): Съдържа части от литургични текстове, най-вероятно Мисал (книга за литургията/месата). Датира се към XI или XII век. Писмеността е глаголица, която, подобно на Михановичевите, може да показва преходни черти или ранна ъглеста форма, характерна за хърватската редакция.

  • Горно писмо (Латинско): Съдържа латински текст, често също литургичен или канонически, изписан с каролингски или готически минускул, датиращ вероятно от XIII век.

  • Значение:

    • Хърватска/Далматинска глаголица: Допълват картината за ранната хърватска глаголица и нейната употреба в богослужението, вероятно по западен (римски) обред.

    • Славяно-латински контакти: Като палимпсест с латинско горно писмо, те са още едно пряко доказателство за културните и религиозни контакти и понякога за доминацията на латинския език и писменост в региона.

    • Палеографско: Предлагат материал за изучаване на глаголицата от XI-XII век с възможни регионални особености и на латинското писмо от XIII век.

    • Лингвистично: Долният глаголически текст е извор за църковнославянския език от хърватска редакция.

  • Съхранение: Фрагментите се съхраняват в Австрийската национална библиотека (Österreichische Nationalbibliothek) във Виена, откъдето идва и името им (Vindobona е латинското име на Виена).

Кодикология: Физическите Характеристики

  1. Материал: Пергамент.

  2. Размер и Формат: Представляват малък брой листове или фрагменти от листове. Размерите варират.

  3. Състояние: Фрагментарни, със следи от изтриване и преписване. Разчитането на глаголицата е предизвикателство.

  4. Писачи: Различни книжовници за глаголическия и латинския текст от различни епохи.

Палеография: Глаголица под Латиница

  1. Долно писмо (Глаголица – XI/XII век):

    • Тип: Глаголица, вероятно преходна или ранна ъглеста (хърватска). Точните характеристики се определят чрез детайлен палеографски анализ и сравнение с други паметници (Михановичеви, Башчанска плоча и др.).

    • Характеристики: Отразява регионалните особености на глаголицата в западната зона.

  2. Горно писмо (Латиница – XIII век):

    • Тип: Латинско писмо, вероятно ранен или развит готически минускул.

    • Характеристики: Типични за латинските ръкописи от този период в централна или южна Европа.

Съдържание и Език: Следи от Литургията

  1. Долно писмо (Глаголическо – XI/XII век):

    • Текст: Части от Мисал. Фрагментите съдържат елементи от литургията/месата, като молитви, възгласи или може би части от четива. Те са важни за възстановяване на най-ранните форми на глаголическата литургия по западен обред.

    • Език: Църковнославянски език от хърватска редакция, със своите специфични фонетични, морфологични и лексикални маркери.

  2. Горно писмо (Латинско – XIII век):

    • Текст: Често също литургични текстове (на латински) или каноническо право.

    • Език: Средновековен латински.

Украса:

Подобно на Михановичевите фрагменти и повечето палимпсести, запазената украса е минимална или липсваща.

Историческа Съдба:

  • Произход: Вероятно произхождат от манастир или скрипторий в Далмация или Хърватия, където е имало практика на преписване както на глаголически, така и на латински текстове.

  • Как са стигнали до Виена: Точният път на фрагментите до Австрийската национална библиотека не винаги е напълно ясен, но често такива фрагменти са придобити чрез закупуване на по-големи колекции или са били част от други ръкописи.

  • Научен интерес: Изучавани са от слависти и палеографи още от XIX век (напр. Ф. Миклошич, В. Ягич) като част от усилията за документиране и разбиране на глаголическото наследство, особено в неговата западна периферия.

Заключение:

Виенските глаголически фрагменти, заедно с Михановичевите, са ключови палимпсестни свидетелства за историята на глаголицата в хърватско-далматинския регион. Те ни показват не само характеристиките на ранната хърватска глаголица и църковнославянски език, но и сложната картина на културно и религиозно взаимодействие със западния латински свят. Практиката на изтриване на глаголически текстове, за да се пише на латиница, илюстрира процесите на културна асимилация или доминация, но същевременно, благодарение на оцеляването им като палимпсести, тези фрагменти ни дават безценна информация за изгубеното глаголическо наследство от този регион. Те са малки, но важни парченца в пъзела на славянската писмена история.

 

Рилските глаголически листове

 

Идентификация и Значение:

  • Същност: Представляват 11 пергаментни листа (8 цели и 3 частични/фрагмента), които са били част от по-голям глаголически ръкопис.

  • Съдържание: Съдържат части от Паренесиса (Поученията) на св. Ефрем Сирин. Това е сборник с аскетични и нравствени поучения, който е бил много популярен и често преписван както във Византия, така и в славянския свят.

  • Датировка: Обикновено се датират към XI век, подобно на повечето други ключови глаголически кодекси от български произход.

  • Писменост: Изписани са с кръгла (обла) глаголица.

  • Произход: Смята се, че произхождат от югозападните български земи (Охридска школа или свързани центрове). Езикът и палеографските черти подкрепят тази хипотеза.

  • Значение: Те са:

    • Един от малкото запазени глаголически преписи на Паренесиса на св. Ефрем Сирин, което ги прави важни за изучаване на преводаческата и литературна дейност.

    • Ценен извор за изучаване на старобългарския (старославянски) език от XI век.

    • Важен палеографски паметник, показващ характеристиките на глаголицата от този период.

Кодикология и Палеография:

  • Материал: Пергамент.

  • Размер: Листовете са със сравнително малък формат.

  • Писмо: Ясна и добре оформена кръгла глаголица, характерна за XI век. Обикновено се смята, че са дело на един книжовник.

  • Оформление: Текстът е разположен в една колона.

  • Състояние: Листовете са фрагментарни, което показва, че са оцеляла част от унищожен или разпилян ръкопис.

  • Украса: Украсата е много скромна, състояща се предимно от червени инициали и евентуално прости рубрики, което е типично за много глаголически ръкописи с аскетично или поучително съдържание.

Историческа Съдба:

  • Откриване: Листовете са открити през 1845 г. от руския славист Виктор Григорович по време на неговото посещение в Рилския манастир, България. Оттук идва и името им.

  • „Пътешествие“: Григорович ги взема със себе си. След смъртта му колекцията му е придобита от Румянцевския музей в Москва (днес Руска държавна библиотека).

  • Разделяне: За съжаление, по време на пренасянето или съхранението, част от листовете (3 фрагмента) са били отделени и попадат в Санкт Петербург (вероятно в колекцията на самия Григорович, която после е разделена, или по друг начин).

  • Съвременно съхранение:

    • 8 листа се пазят в Руската държавна библиотека в Москва (фонд Григорович, № 2865).

    • 3 фрагмента се пазят в Библиотеката на Руската академия на науките (БАН) в Санкт Петербург (колекция Срезневски, № 15).

Връзка със „Зографските листове“:

Интересен факт е, че няколко листа от същия оригинален ръкопис (Паренесиса на св. Ефрем Сирин) са били използвани по-късно (вероятно XIII-XIV в.) като палимпсест (текстът е бил изтрит и върху тях е написан друг) и са били вмъкнати при подвързването на Зографското евангелие. Тези палимпсестови листове в Зографското евангелие са известни като „Зографски листове“ или „Зографски палимпсест“. Фактът, че части от един и същи ръкопис са открити на две различни места (Рилски манастир и Зографски манастир/Атон) и в различен вид (като отделни листове и като палимпсест), е интригуващ и повдига въпроси за съдбата на оригиналния кодекс.

Заключение:

Рилските глаголически листове, макар и фрагментарни, са важен паметник от XI век. Те ни дават представа за разпространението на популярни византийски аскетични текстове в славянски превод, свидетелстват за високото ниво на глаголическата книжовност в българските земи и предоставят ценен материал за лингвистични и палеографски изследвания. Тяхната връзка със Зографските листове добавя още един пласт към сложната история на средновековните славянски ръкописи.

Допълнителни Ресурси:

  • Дигитални изображения и описания могат да бъдат намерени в онлайн каталозите на Руската държавна библиотека и Библиотеката на РАН в Санкт Петербург.

Башчанската Плоча: Каменният Свидетел от Крк

 

Въведение: Идентификация и Значение

 

Башчанската плоча (на хърватски: Bašćanska ploča) е един от най-старите и най-важни паметници на хърватската писменост и език, представляващ каменен надпис, изсечен с глаголица. Датира се около 1100 г. и е открита в църквата „Света Лукия“ в Юрандвор, близо до Башка на остров Крк, Хърватия. Значението ѝ е многопластово:

 

  • Лингвистично: Текстът е на преходен език – смес от църковнославянски (старобългарски) от хърватска редакция и елементи на народен хърватски език (ранен чакавски диалект). Това я прави ключов извор за историята на хърватския език.

  • Палеографски: Използваната глаголица показва преходни черти между облата и ъглестата (хърватска) глаголица. Това е важно свидетелство за развитието на писмото.

  • Исторически: Надписът споменава хърватския крал Дмитър Звонимир (управлявал 1075-1089), което го прави ценен исторически документ.

  • Културно: Счита се за „кръщелно свидетелство“ на хърватската култура и е национален символ.

Материал и Физическо Описание:

 

  1. Материал: Плочата е изработена от бял варовик.

  2. Размери: Тя е голяма – приблизително 199 cm широка, 99.5 cm висока и 7.5-9 cm дебела. Тежи около 800 кг.

  3. Състояние: Плочата е напукана на няколко места, но текстът е сравнително добре запазен и четлив.

  4. Оригинална функция: Смята се, че е била част от олтарната преграда (септум) или амвон в църквата „Света Лукия“.

Палеография: Преходната Глаголица

 

  1. Тип писмо: Използвана е глаголица, която се намира в процес на трансформация. Тя все още запазва много от характеристиките на облата глаголица, но показва ясни тенденции към ъгловатост, характерни за по-късната хърватска глаголица. Някои букви имат вече почти ъглеста форма, докато други са все още заоблени. Това я прави идеален пример за преходен тип глаголица.

  2. Форми на буквите: Изследователите отбелязват специфични форми на някои букви (напр. „Азъ“, „Есть“, „Ят“), които показват този преходен етап. Има и влияние от съвременната латинска епиграфика.

  3. Оформление: Текстът е изсечен в 13 реда, сравнително равномерно, макар и с някои нередности, характерни за каменните надписи.

Съдържание и Език:

 

  • Текст: Надписът е дарствен запис. В него абат Държиха (Držiha) свидетелства, че хърватският крал Звонимир е дарил земя на бенедиктинското абатство „Света Лукия“. След това абат Добровит (Dobrovit) и неговите братя са построили църквата със същата земя. Текстът завършва с молитва и проклятие към тези, които биха оспорили дарението.

  • Език: Както бе споменато, езикът е изключително важен. Той е смесица:

    • Основа: Църковнославянски език от хърватска редакция (с някои фонетични и морфологични черти, характерни за хърватските преписи).

    • Народни елементи: Съдържа множество думи и форми от живия народен език по това време – най-вероятно ранен чакавски диалект, говорен на остров Крк. Това смесване на книжовен и народен език е типично за много средновековни документи и прави плочата безценна за изучаване на ранната история на хърватския език.

    • Първо споменаване: Това е един от най-ранните паметници, в които се споменава прилагателното „хърватски“ (hrvatski) във връзка с краля.

Украса:

 

Украсата е минимална и типична за епиграфски паметник:

  • В горната част на плочата има изсечена проста плетеница (орнаментална ивица) с мотив на лоза и кръст в средата.

  • Основният визуален елемент е самият текст.

Историческа Съдба:

 

  • Местоположение: Плочата остава в църквата „Света Лукия“ в Юрандвор векове наред.

  • Откриване за науката: Става известна на научната общност през средата на XIX век.

  • Пренасяне: През 1934 г., с цел по-добро съхранение и изследване, оригиналната плоча е пренесена в Загреб и днес се съхранява в атриума на Хърватската академия на науките и изкуствата (HAZU).

  • Копие: В църквата „Света Лукия“ в Юрандвор е поставено точно копие на плочата.

Заключение:

 

Башчанската плоча е уникален паметник, който надхвърля чисто палеографското си значение. Макар да не е кодекс, тя е ключово свидетелство за жизнеността на глаголическата традиция извън първоначалния си ареал и за нейната адаптация и трансформация в хърватска среда. Тя илюстрира прехода от обла към ъглеста глаголица, документира навлизането на народния език в писмеността и съдържа ценна историческа информация за хърватската държавност през XI век. За Хърватия тя има статута на изключително важен национален и културен символ, а за славистиката е незаменим извор за изучаване на езика, писмеността и историята.

Старобългарски глаголически палимпсести

 

Какво е палимпсест?

 

Думата „палимпсест“ идва от гръцки (παλίμψηστος – palimpsestos) и означава „отново изстърган“ или „отново изтрит“. Това е ръкописна страница (обикновено от пергамент), от която първоначалният текст (долно писмо, scriptio inferior) е бил изтрит (чрез изстъргване или измиване), за да може върху същата страница да се напише нов текст (горно писмо, scriptio superior).

Причината за тази практика е била предимно икономическа – пергаментът е бил скъп материал и повторното му използване е спестявало ресурси.

 

Защо са важни глаголическите палимпсести?

 

  1. Съхраняване на изгубени текстове: Често долното, изтрито писмо, макар и бледо, все още може да бъде разчетено (особено с модерни технологии). По този начин палимпсестите понякога съхраняват фрагменти или дори цели текстове, които иначе биха били напълно изгубени за науката. Това е особено вярно за глаголицата, тъй като тя е била по-ранната азбука и често е била изтривана, за да се пише върху нея с по-новата кирилица или с гръцки.

  2. Свидетелство за най-ранни етапи: Долното писмо (scriptio inferior) по дефиниция е по-старо от горното. Глаголическите текстове, запазени като долно писмо, често принадлежат към най-ранните периоди (X-XI век) и ни дават безценна информация за най-архаичните форми на езика и писмото.

  3. Културен контекст: Самият акт на изтриване на глаголически текст и замяната му с друг (често кирилски или гръцки) е свидетелство за културни процеси – смяна на азбуки, промяна в богослужебни практики, културно влияние и т.н.

  4. Датировка: Горното писмо дава terminus ante quem (най-късна възможна дата) за долното писмо. Ако знаем кога е написано горното писмо, знаем, че долното е било написано преди това.

Известни старобългарски глаголически палимпсести:

 

  1. Зографски листове (Зографски палимпсест): Както вече споменахме, това са листове, открити вмъкнати в Зографското евангелие.

    • Долно писмо (scriptio inferior): Глаголически текст от XI век, съдържащ части от Паренесиса на св. Ефрем Сирин. Това е същият ръкопис, от който произхождат и Рилските глаголически листове.

    • Горно писмо (scriptio superior): Няма горно писмо в класическия смисъл; листовете са използвани за укрепване на подвързията или като форзац (предни/задни празни листа) на кирилски ръкопис от XIII-XIV век, преди да бъдат вмъкнати в Зографското евангелие при по-късно подвързване. Тяхното оцеляване е по-скоро случайно използване на материала.

  2. Боянски палимпсест: Намерен в Боянската църква край София.

    • Долно писмо (scriptio inferior): Глаголически текст от XI век, съдържащ части от Изборно евангелие (Апракос).

    • Горно писмо (scriptio superior): Кирилски текст от XIII век, съдържащ части от Постен и Цветен Триод (богослужебни книги). Това е класически пример за замяна на глаголически литургичен текст с по-късен кирилски.

  3. Синайски палимпсести: Манастирът „Света Екатерина“ в Синай е съкровищница не само на цели ръкописи, но и на множество фрагменти и палимпсести. Сред тях има и такива с глаголическо долно писмо.

    • Примери: Намерени са фрагменти, където върху изтрит глаголически текст (често от XI век) е писано по-късно с гръцки или кирилица. Има дори случаи на глаголица върху глаголица (много рядко) или глаголица върху друг език.

    • Значение: Тези фрагменти, макар и трудни за разчитане, добавят ценни щрихи към познанията ни за ранните текстове и писменост.

Методи за разчитане:

 

Разчитането на долното писмо често е изключително трудно. В миналото са използвани различни химически реагенти (които понякога са увреждали пергамента). Днес основният метод е мултиспектралното заснемане (Multispectral Imaging – MSI). Чрез заснемане на страницата под различни дължини на светлинната вълнá (включително ултравиолетова и инфрачервена) и последваща компютърна обработка, става възможно „да се види“ избледнялото долно писмо много по-ясно, отколкото с просто око. Проекти като „Sinai Palimpsests Project“ използват именно тази технология.

Заключение:

 

Старобългарските глаголически палимпсести са прозорец към изгубени светове. Те ни позволяват да надникнем под повърхността на по-късни текстове и да открием най-ранните свидетелства за славянската писменост и литература. Всеки разчетен фрагмент е ценно парченце от пъзела на нашето културно минало. Те са ярко доказателство за динамиката на писмената култура през Средновековието и за огромната стойност на пергамента като носител на знание.