Асеманиевото (Асеманниево) апракос евангелие (известно още като Кодекс Асеманианус, Codex Assemanianus) е един от най-важните паметници на старобългарската писменост и сред най-старите запазени глаголически ръкописи в света. Ето ключова информация за него:
Основни характеристики:
- Датиране: Създаден е през XI век (около 1050 г.), вероятно в Охридската книжовна школа (днешна Северна Македония).
- Писменост: Написан е на глаголица, като използва по-късна, „кръгла“ форма на азбуката.
- Език: Старобългарски (старославянски) с някои местни диалектни влияния.
- Съдържание: Това е апракос евангелие – текст, подреден според църковния календар за литургийни четения (поредени не канонично, а по недели и празници).
- Съхранение: Съхранява се в Библиотеката на Ватикана (Vaticana Slav. 3) от XVIII век, където е пренесен от Йосиф Асеман – ватикански учен, на когото дължи името си.
Структура и особености:
- Обем: Състои се от 158 пергаментни листа (размер 28×18 cm), но е запазен частично – липсват началото и краят.
- Орнаментика: Съдържа декоративни инициали и миньатюри (например изображение на евангелист Марко).
- Правопис: Има редки случаи на кирилски букви, добавени по-късно, което показва взаимодействието между двете азбуки.
- Акценти: Текстът включва неударени гласни и примитивни пунктуационни знаци.
Историческо значение:
- Свидетелство за глаголицата: Кодексът доказва, че глаголицата е продължила да се използва в Южните славянски земи дори след налагането на кирилицата.
- Книжовна школа в Охрид: Свързва се с Охридската книжовна традиция, която запазва глаголицата по-дълго от Преславската школа.
- Лингвистичен извор: Предоставя ценни данни за развитието на старобългарския език и прехода от глаголица към кирилица.
- Църковна употреба: Показва как евангелските текстове са адаптирани за литургийни нужди в средновековния славянски свят.
Интересни факти:
- Ръкописът е открит в Йерусалим през 1736 г. от Йосиф Асеман, който го занася във Ватикана.
- Съществуват хипотези, че е копие на по-стар оригинал от X век.
- В научни среди се смята за „близнак“ на Зографското евангелие и Мариинското евангелие – други ключови глаголически паметници.
Къде да го видите?
Оригиналът е достъпен само за изследователи във Ватиканската библиотека, но дигитални копия на части от ръкописа могат да се намерят в:
- Специализирани академични бази данни.
- Публикации като „Кирило-Методиевска енциклопедия“ или трудове на български и международни слависти.
- Някои университетски библиотеки предлагат сканирани страници за учебни цели.
Асеманиевото евангелие е национално богатство на славянския културен свят и доказателство за ранната книжовна традиция на Балканите. 📜🔍
